Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев, зам.-министърът на икономиката на Македония Киро Спанджев и представителят на АМБО за България Румен Николов подписаха днес Двустранния протокол за определяне на входно–изходната точка на Трансбалканския петролопровод Бургас – Вльора. Тя е ГКПП “Гюешево” от българска страна и района на Деве баир от македонска, съобщиха от МРРБ.

С подписването на протокола се дава зелена светлина за проектирането и изграждането на петролопровода, каза зам.-министър Рогачев. Показваме волята на трите страни – участнички в проекта за изграждането на петролопровода като алтернативен на пътя на нефта през Босфора за Западна Европа, допълни той. Този проект ще помогне на Албания, Македония и България да подобрят своите икономически, търговски и социални взаимоотношения, каза още зам.-министър Рогачев. Зам.-министърът на икономиката на Македония Киро Спанджев също потвърди изключително голямото значение на петролопровода за трите страни. Освен чисто икономическите ползи от транзитните такси, проектът ще предостави и допълнителни условия за икономическо развитие, каза той. Той изрази надежда, че ще бъде направено всичко възможно за реализацията на проекта, ще бъдат осигурени необходимите средства, както и че ще бъде изготвена оценка за въздействие върху околната среда. Представителят на АМБО за България Румен Николов заяви, че в началото на следващата година във Вашингтон ще започнат разговорите с потенциалните инвеститори за изграждането на петролопровода Бургас – Вльора с участието на представители на Албания, Македония и България. По време на подписването на споразумението стана ясно, че петролът ще идва от Каспийския регион, а гарантирани доставки ще има едва след изготвянето на ОВОС. Зам.-министър Рогачев заяви, че теренът на Бургаския залив има няколко точки, подходящи за изграждането на инсталации за разтоварването на нефт, а терминалът ще представлява 5 или 6 резервоара с помпена станция. Разходите при евентуално замърсяване ще се плащат от оператора, вероятно ще се изискват специални застраховки, допълни Калин Рогачев. Общата дължина на петролопровода е 912 км, от които 480 км на българска територия. Годишният транзит на суров петрол се очаква да бъде около 35 млн. тона годишно, а инвестицията ще надвиши 1,2 млрд. долара.