Заради ескалацията на напрежението в Черно море рибарският сектор е във форсмажорни обстоятелства и ще искаме помощ от държавата по режима de minimis. Това заяви пред журналисти във Варна изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ Йордан Господинов, цитиран от БТА. Той е и председател на Консултативния съвет за Черно море, който заседава в града днес. В организацията членуват 15 български и чуждестранни асоциации.

По думите на Господинов в момента много от големите риболовни кораби не искат да излизат в морето. Част от екипажите въобще не желаят да плават, а други се ограничават с крайбрежен риболов. Той каза още, че и рибата в морето е изчезнала, като уточни, че не е учен и не може да посочи на какво се дължи това, но най-вероятно обяснението е свързано с взривовете и потъващите кораби.

Риболовният флот в България се състои от 1740 плавателни съда. 100 от тях са големи кораби, които работят извън зоната от 12 мили на българските териториални води. Те ловят риба в икономическата зона на страната, която вече е твърде рискова. Господинов обясни, че притесненията не са толкова, че някой ще стреля по тях целенасочено, а по-скоро, че могат да се натъкнат на мини или на паднали дронове с взривно вещество. Той отбеляза, че до момента няма инциденти с български рибарски кораби, но екипажи са подавали сигнали до компетентните органи за открити съмнителни обекти във водата.

По думите на Йордан Господинов не трябва да се подценява и проблемът с предприятията, които преработват риба. Той посочи, че към вчерашна дата най-големите риболовни фирми, които имат предприятия, отчитат улови на 50% процента от миналогодишните. Господинов подчерта, че намалените количества ще доведат и до поскъпването на рибата на пазара. Той добави, че българите трябва да са наясно, че черноморската риба ще става все по-малко и все по-скъпа.

Той каза още, че и в Румъния нещата стоят по същия начин, като рибарите предпочитат да не излизат и съдовете стоят вързани на пристанищата. Според него и в двете държави ситуацията е стресираща дори за по-малките лодки, макар че те ловуват сравнително близо до брега.

Председателят на Консултативния съвет за Черно море беше категоричен, че е редно българската държава да защити сектора, бе категоричен Господинов. Въпросът е коментиран в организацията и се подготвя обръщение към управляващите в България и в Румъния с искане браншът да бъде подпомогнат. По режима de minimis се отпуска държавна помощ при форсмажорни обстоятелства, а специално за риболова тези са такива, изтъкна Господинов.

В изказването си пред медиите Господинов заяви също, че около половината от риболова в Черно море все още е в сивия сектор.

Той каза още, че темата за дигитализацията е свързана и с общоевропейските политики, тъй като ЕС активно работи за изсветляването на бранша. Йордан Господинов изтъкна, че цифровизацията ще намали физическия контрол върху риболова, докладването на уловите ще е електронно, а след това по цялата верига ще е ясно какви количества от кой вид риба пристигат на брега. "Разбира се, корабите на базата на оценка на риска, ще бъдат проверявани, допълни той.

"В Европа има ясни правила и ние трябва да се съобразяваме с тях, особено като се има предвид, че много често рибата, която българските риболовци вадят, отива на европейския или на световния пазар", посочи Господинов. Според него най-сериозните наказания оттук нататък ще бъдат за недеклариран и нерегламентиран риболов. Той добави, че за финансирането на цифровизацията на сектора има европейски програми, с чиято подкрепа могат да се разработват необходимите софтуерни продукти.

"Рибата, която се изнася от морето без документи, върви по нашите магазини, тя няма как да бъде изнесена", отбеляза Йордан Господинов. По думите му тези, които нарушават правилата, обикновено са с по-малки риболовни съдове. Освен всичко останало, в тези случаи не се плащат и данъци, като държавата търпи финансови загуби.

Основният проблем според Господинов е, че в страната ни няма пристанища за стоварване на риба с изградени места за първа продажба, борси, тържища с етикетиране, опаковане, окачествяване, ветеринарен контрол. "Още преди години трябваше да бъдат създадени портове в Созопол, Несебър, Варна и Балчик, които да отговарят на европейските и световните изисквания", подчерта той.

Той обясни, че рибарско пристанище не означава бетонова площадка и вързан кораб за кейовата стена, а има стандарти - вход, изход, вентилации, помещения за дезинфекция на каси, помещения за производство на лед, място за търговия. По думите му у нас все още съществува практиката при пристигане на брега рибата да се откарва с пикапи и камиони, кои хладилни, кои не.

Господинов заяви, че всичко това оказва натиск върху изрядните рибари, тъй като сивият сектор продава с по 10-20 процента по-евтино. Той посочи, че с такива практики няма как да бъде изграден устойчив сектор, който да има добавена стойност и да задържа кадри.