За няколко месеца са установени четири картела. Това каза в предаването „Тази сутрин“ по bTV заместник-председателят на КЗК Радомир Чолаков.

„Първият картел, който установихме, е картел за болничните храни. Вторият е за IT оборудване. Третият е за предоставяне на машини за строителство под наем. Тази преписка е в Брюксел, защото има и европейско измерение. Последният картел, който беше установен, е картел за храни в детски градини. Установено е, че една фирма под две юридически лица участва в обществени поръчки, за да печели“, подчерта зам.-председателят на КЗК.

„Има опасения, че търговските вериги извиват ръцете на българските производители за неправомерно високи отстъпки. След като се сложи търговската надценка, може би и гражданите плащат по-високи цени. Проверките срещу две големи вериги текат“, каза Чолаков.

„Най-силното правомощие на КЗК е да налага глоби за нелоялни търговски практики, за злоупотреба с господстващо положение в рамките на 10% от оборота за миналата година. Това може да доведе до фалит на една фирма. Да кажем в млечния сектор има концентрация, която създава на едно предприятие за преработка господстващо положение на едно предприятие до 70% от пазара. Ако хвърлим „атомната бомба“, това предприятие може да реши да затвори и да се премести от България“, допълни той.

Според него трябва да се регулира пазарът по начин, който ще намали злоупотребите, но и ще създаде предпоставки за развитие на ново производство.

„Един играч държи 70% при преработката на млечни продукти. В края на 80-те години в България са се отглеждали 9 милиона овце. В момента са много под един милион. Това означава, че България е зависима от внос на мляко. Въпросът е как да започне да се възстановява производството на мляко, което да позволи съществуването на много преработватели, за да се възстанови конкурентната среда“, обясни Чолаков.

„Когато вие не дадете възможност на малкия и средния бизнес да работи и той хвърли кърпата, тогава се отварят ниши. Дори и големите не са в състояние да изхранят пазара. Тогава влизат на пазара още по-големи играчи. Когато не достига българското, трябва да се внася. Колкото повече не достига българското, толкова повече се внася. Колкото повече се внася, толкова повече българският производител губи интерес да произвежда. Получава се порочен кръг, а проблемът е структурен.“