Развитието на ядрената енергетика в България изисква определяне на ясни цели и разчети, гаранции за безопасност, като водещи трябва да са участието и оценките на експертите.

Това заяви президентът Румен Радев по време на среща на „Дондуков“ 2 с представители на ръководството на Българския атомен форум (БУЛАТОМ).

В рамките на разговора беше обсъдена необходимостта от осигуряване на условия за устойчиво развитие на ядрената енергетика у нас и позицията на БУЛАТОМ по темата.

Участниците в разговора се обединиха около мнението, че е нужна дългосрочна държавна политика за постигане на енергийна автономност и устойчивост чрез развитието на ядрената енергетика като източник на базова енергия с ниско въздействие върху околната среда.

Държавният глава открои усилията на президентската институция и назначените от него служебни правителства за гарантиране на стабилност и предвидимост в развитието на българската енергетика, включително чрез разработената от кабинета на Гълъб Донев в началото на 2023 г. стратегия за сектора.

През 2022 г. по време на служебното правителство беше подписано споразумение с „Уестингхаус“ за диверсификация на ядреното гориво, както и взето решението „Фраматом“ също да доставя ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, съобщиха от "Дондуков" 2.

Във връзка с планираното строителство на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ държавният глава открои необходимостта от навременното обучение и подготовката на достатъчно български специалисти и експерти, които да участват както в изграждането на съоръженията, така и в тяхната безопасна експлоатация и поддръжка впоследствие.

На срещата беше посочено, че при липса на ясна финансова рамка и информация за крайната цена за изграждането на новите ядрени блокове, отлагането на процеса във времето е предпоставка за по-високи разходи заради възможна инфлация.

Обща бе позицията, че страната ни следва да има високо ниво на амбиции за развитие на ядрената си енергетика, предвид своя над 50-годишен доказан опит в експлоатацията на ядрени съоръжения при спазване на най-високите стандарти за безопасност.

Определянето на конкретни приоритети с ясни цени, срокове и етапи на изграждане на ядрени мощности с дългосрочна перспектива са от ключово значение за гарантирането на енергийната сигурност на страната, бе общото мнение на участниците в разговора.

По време на срещата бе отчетено нарастващото потребление и търсене на енергия както в национален, така и в глобален план. Тази тенденция, както и амбициите за постигане на климатична неутралност до 2050 г. налагат планирането на инвестиции в надеждни и ефективни базови мощности, каквито са ядрените електроцентрали. Президентът припомни отстояваните от него позиции на заседанията на Европейския съвет през 2021 г. и значението на постигнатия т. нар. ядрен алианс в Европа, в който Франция и България поеха водеща роля с подкрепата на още осем европейски държави инвестициите в ядрена енергетика да се признават за устойчиви и зелени.

Президентът поздрави представителите на БУЛАТОМ за проведената у нас тази година Международна ядрена конференция, по време на която водещи експерти от цял свят обсъдиха перспективите и предизвикателствата пред ядрената индустрия на световно равнище.

Припомняме: На тази конференция министър Станков представи действията, които страната ни предприема във връзка изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Очакванията са договорът за реализиране на проекта да бъде подписан през 2026 г., след вземане на окончателното инвестиционно решение.

Той открои действията на държавата за обезпечаване на мащабните дейности с оглед трите ключови условия за успешно изграждане на новите блокове: гарантиране на държавното финансиране – между 20 и 30%, чрез осигуряване на средства за дружеството „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“; преговорите с експортно-импортни банки на Южна Корея и САЩ за външно финансиране; разговорите с Европейската комисия по отношение на режима за държавна помощ.

Предвид очакванията в пика на строителството на площадката да бъдат заети около 10 000 души министър Станков обърна внимание на стратегическия приоритет, свързан кадрите в енергетиката. „Съвместно с Министерството на образованието разработихме допълнителни програми за финансиране на студенти и за стимулиране на интереса към тези трудни специалности. В допълнение, вече връщаме и млади експерти, работили по подобни проекти зад граница, като по този начин създаваме общност, която ще дърпа енергетиката напред“, каза още Станков.

Енергийния министър сподели и идеята за привличане на допълнителни инвестиции чрез изграждане на територията на атомната централа на гигафабрики за изкуствен интелект и дейта центрове, нуждаещи се от хиляди мегеватчаса енергия, която ще имат възможност да получават от 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“: „Именно такива технологии ще допринесат от една страна България да запази мястото си като нетен износител на енергия на територията на Югоизточна Европа, а от друга – част от произведената енергия да остане у нас и да донесе добавена стойност, което означава повече приходи в бюджета и повече средства за хората“.