Преживяла две национални катастрофи, България прави всичко възможно, за да избегне въвличането ѝ в поредната война на Стария континент. Въпреки натиска на нацистка Германия върху българските институции, нашият народ отхвърля антисемитизма и сам, разпокъсван и преследван, търси пътя към диалога, към мирната ревизия на несправедливия Ньойски диктат.

Това каза президентът Румен Радев при откриването на изложба в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, която представя документални свидетелства за живота на евреите по българските земи, в т.ч. и по време на Втората световна война.

По думите му, изолирана и заплашена от окупация, България е била принудена да се включи към Тристранния пакт.

Загубеният неутралитет доведе до приемането на антиеврейско законодателство, но това не промени отношението на нашия народ към приятелите, съседите, съучениците и колегите евреи, каза Радев.

Държавният глава заяви, че българите не са изневерили на толерантността и съпричастността към страдащите.

„В дни на върховно изпитание българската държава и народ издържаха тест с огромна историческа стойност, като не позволиха нито един български евреин да загине в лагерите на смъртта или да бъде убит в България“, каза Радев.

Той добави, че спасяването на българските евреи продължава и днес да е пример за силата на обществената и политическа енергия, посветена на една справедлива кауза.

„В историята ни завинаги ще остане държавническият урок на 43-мата депутати от правителственото мнозинство в Народното събрание, подписали писмото на подпредседателя Димитър Пешев, на достойните водачи на Българската православна църква, на активната обществена позиция на редица научни и професионални сдружения, на моралната роля на интелектуалния елит, останал верен на традициите на нашия народ и държава”, заяви президентът.

Румен Радев добави, че 80 години след събитията, безпрецедентният акт на спасяването на българските евреи остава „нашата здрава морална основа в борбата с омразата, ксенофобията и съвременните прояви на антисемитизъм“.