Президент, премиер, шеф на НС, патриарх, шеф на отбраната и граждани се събраха на възпоменателна церемония по случай 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски в София

Събудените роби го следват като Апостол, който ги покръства в революционната вяра. Човек, готов да загуби себе си, за да спечели цял народ. Всеки ред в неговия тефтер, всяко писмо, ни носят просветление дори век и половина по-късно.

Това заяви президентът Румен Радев в словото си на възпоменателна церемония по случай 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски в София. Президент, премиер, председател на парламента, началникът на отбраната, патриархът и стотици граждани се събраха да почетат паметта на Апостола.

С болка трябва да признаем, че ние сме разделен народ във време разделно. Живеем във време на разлом в света. И Апостола ни дава изход - той е в нашите задружни сили. Само единни ще съхраним

България, изтъкна държавният глава.

Ето пълния текст на речта на президента Румен Радев:

Скъпи сънародници,

Преди 152 години увисва на бесилото Васил Иванов Кунчев. Народът ни го именува Левски, Дякон, Апостол и още приживе този мъж от Карлово прераства в мит.

За душманите е неуловим дух, който буни поробените и подрива империята. Монасите го знаят като дякон. В Първата българска легия го кръщават Левски. Събудените роби го следват като Апостол, който ги покръства в революционната вяра. Самият Ботев го помни като несломим характер, песнопоец, осенен свише другар, който живее над студа, мизерията и несгодите. Човек, готов да загуби себе си, за да печели за цял народ.

Посветен на великото си дело, Левски ни оставя малко думи, но всеки ред в тефтера му, всяко писмо ни носи просветление дори век и половина по-късно. Сякаш за нас Апостолът е рекъл „всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ“.

С болка трябва да признаем, че ние сме разделен народ във време разделно. И това е опасно. Живеем на разлома между стария и новия свят. Светът, Европа и дори човешкият род се преобразяват пред очите ни. И пак Апостола посочва изхода от изпитанието. Той е “в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“

Само единни ще съхраним България в глобалния смут! Онази светла България на Левски, която се уповава на своите сили. Древна България, която се чувства равна с европейските народи. Братска България на свободните хора, която отстоява мястото си в имперските битки вече век и половина.

Мъдрост и единение ни трябват. И вярата на Левски, че колкото и трудни да са изпитанията, колкото и сурово да е времето, то нас обръща, но и НИЕ него обръщаме.

Поклон пред делото на Апостола и всички, които го последваха!
Да живее България!