Подкрепата за европейската интеграция на Република Северна Македония не може да е за сметка на българската история и език. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща с председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски и заместник-председателя на БАН чл.-кор. проф. Васил Николов.

Разговорът бе в сградата на президентската администрация на "Дондуков" 2. Поводът за срещата бе издадената книга "За официалния език на Република Северна Македония". Държавният глава оцени високо приноса на научната общност у нас в защита на българския език и историческата истина.

Изданието на БАН е подготвено от авторски колектив от дванадесет езиковеди и историци. Ползвани са и консултанти от Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Югозападния университет "Неофит Рилски" и Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий".

"Книгата разглежда използвания език в югозападната ни съседка в чисто научен, а не в политически план и не засяга въпроса за националното самоопределение на гражданите на Република Северна Македония, тъй като това е дълбоко личен акт за всеки човек", каза проф. Васил Николов.

Научните норми категорично определят официалния език в Република Северна Македония като писмена регионална норма на българския език.

В противоречие с фактите са твърденията за "вековен континуитет на македонския език", тъй като политическият декрет, приет през август 1944 г. в манастира "Прохор Пчински", както и мотивите за създаването му, са публично известни, категорични са изследователите от БАН.

Учените от БАН са категорични, че са недопустими и опитите за присвояване и фалшифициране на средновековни български паметници или на трудовете на български възрожденци като братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев и др. Те са писали на български език и са се самоопределяли като българи.

Заради езиковата близост между гражданите на България и на Северна Македония, учените призоваха да няма превод при двустранния културен и медиен обмен.

Трудовете на българските възрожденци, писатели и духовници от Македония да се издават без манипулации и в оригинал в Република Северна Македония.

Припомняме, в края на септември 2019 г. държавният глава свика спешна консултативна среща по темата Северна Македония, след като стана ясно, че на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси от 13 септември, беше определена като "най-безплодната", тъй като на нея отново не бе постигнато единодушие относно въпроса с Гоце Делчев. В последно време преговорите за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.

Преди това вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той призова страната ни да постави ултиматум на Македония - ако те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не подкрепя Македония за ЕС, а вчера дори и намекна, че ВМРО може да излезе от управлението. Според него Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.

Възлово се оказа отказът на България да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

На 1 август 2017 г. страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на Договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.

На 30 септември 2019 г. при среща при президента Румен Радев бе прието, че България не дава безусловна подкрепа на Македония. /news.bg