Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изразява категорично несъгласие с първите разчети за Бюджет 2027, според които се предвижда максималният осигурителен доход да бъде вдигнат от 2300 на 2400 евро.

От КРИБ посочват, че подобна мярка идва едва седмици след вече приетото увеличение от 1 август 2026 г. и отново прехвърля върху работещият на светло частен сектор цената на структурния дефицит в социалното осигуряване и в държавния бюджет.

Отбелязва се, че в Бюджет 2026 вече се е увеличил максималният осигурителен доход с близо 9% в период, в който бизнесът вече е направил своите годишни разчети и с особено тежък ефект върху международните компании, където разчетите минават на няколко нива одобрение и съответно непланираните промени нанасят удар върху репутацията на България и местните мениджъри. КРИБ съобщава, че по данни на НОИ около 310 000 души вече са се осигурявали на предходния таван преди последното повишаване.

"Тези хора са ангажирани приоритетно в секторите с най-висока добавена стойност, например разработването на софтуер, роботиката, високотехнологична индустрия като аутомотив и фармацевтика, добива и проучването на подземни богатства, металургията, технологичното предприемачество. Това са и индустриите, които осигуряват значителната част от ръста на българския износ като потенциален двигател на растежа и съответно инструмент за успокояване на инфлационния натиск", подчертават от КРИБ.

Те отбелязват, че това са и индустрии, които са особено уязвими от текущите проблеми с енергийния пазар у нас и в Европа и/или от въвеждането на AI инструменти с нови способности. Посочва се, че енергоинтензивната индустрия е с дял от 40% в промишления износ и е под сериозен натиск от високите цени на енергийните ресурси, като допълнителен стрес от повишаването на максималния осигурителен доход несъмнено ще доведе до освобождаване на хора и потенциално преразглеждане на релокиране на мощности в Азия, Северна Африка или САЩ.

"Българските компании, разработващи софтуер или използващи роботика за промишлено производство пък вече интегрират AI решения в условия на несигурност и интензивна конкуренция от САЩ и Китай. AI е както възможност за европейските компании да наваксват изоставането си в производителността спрямо САЩ (с над 60% след 1995), но и опасност, имайки предвид лидерската роля на САЩ в разработването на нови модели и опитите на Китай да навакса от втора позиция. В редица проучвания става ясно, че близо 45% от американските работници използват AI в своята работа, което е с 10% над най-добре представящата се ЕС държава - Швеция. Използващите AI инструменти американски служители пък го правят в средно над 5 часа дневно, докато в Швеция това число е 2.5, а в Германия, Франция и Италия около 1.5. Наскоро Европа се оказа и за кратко в ситуация на ограничен достъп до най-новите езикови модели, която дори и преодоляна днес, остава като хипотеза за бъдещето.

В тази обстановка високотехнологичните компании в България имат нужда от стабилна и предвидима среда, както и конкурентни условия за труд и инвестиции, така че да могат естествено и пазарно да преминат към интензивно използване на AI без нетно освобождаване на хора", изтъкват от КРИБ.

Конфедерацията настоява правителството да оттегли допускането за повишаване на максималния осигурителен доход в разчетите за 2027 година и да го замрази до представяне на устойчива програма за намаляване на бюджетния и осигурителен дефицит чрез разходни реформи и осигуряване на стабилна и конкурентна среда за енергоинтензивните, софтуерни и високотехнологични индустриални компании, където са концентрирани повечето от работещите над максималния осигурителен доход.