"Не виждам как ще има повече приходи без промени в данъчната политика. Вече виждаме увеличение на осигурителната вноска с два процентни пункта, както и ръст на максималния осигурителен доход. Това, макар и формално да не е данък, натоварва както работодателите, така и работниците", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на БНТ.

Синдикалният лидер изрази съмнение, че правителството ще успее да постигне заложения дефицит от 3% без допълнителни фискални мерки. Според него, при обещания за ръст на заплатите и пенсиите, както и за нови социални плащания, приходната част на бюджета остава "на ръба на реалистичното".

"Обещанията звучат добре, но без промяна в политиката по приходите няма как да се покрият тези разходи. Проблемът е, че отново се върви към краткосрочни решения, без визия за устойчив растеж", добави Димитров.

Той посочи, че КНСБ настоява за по-ясна стратегия в областта на трудовите доходи и социалната защита, както и за засилени мерки срещу сивата икономика. По думите му, държавата трябва да осигури справедлив баланс между фискална дисциплина и социална отговорност.

В дискусията се включи и Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), който също изрази критична позиция към действията на финансовото министерство. Според него, планираното увеличение на осигурителните вноски и разширяването на максималния осигурителен доход реално представляват "данък върху труда", който ще засегне пряко конкурентоспособността на бизнеса.

"Това е допълнителна тежест за реалната икономика, която и без това работи в трудни условия — ниска производителност, високи разходи за енергия и несигурна регулаторна среда. Ако искаме устойчив растеж, трябва да стимулираме производството и инвестициите, а не да ги обременяваме", коментира Радев.

Той предупреди, че липсата на навременна прозрачност в изготвянето на бюджета поражда несигурност сред работодателите. По думите му, забавянето на процедурата рискува България отново да наруши законовите срокове за представяне на финансовата рамка пред Европейската комисия.

Двамата експерти се обединиха около позицията, че в настоящия етап липсва достатъчно яснота относно приоритетите на правителството — както в инвестиционната политика, така и в ключови сфери като образование, здравеопазване и демографска политика.

Румен Радев подчерта, че ефективността на публичните разходи е проблем, който се задълбочава. Той посочи, че по официални данни над 5500 щатни бройки в държавната администрация остават трайно незаети, а средствата за тях често се пренасочват за "допълнително материално стимулиране".

"Това изкривява пазара на труда и обезсмисля усилията на частния сектор, който реално създава добавената стойност в икономиката", заяви Радев.

В заключение, Пламен Димитров и Румен Радев подчертаха, че бюджетната политика трябва да бъде по-прозрачна, предвидима и съобразена с реалните възможности на икономиката.

"Без нови източници на приходи и без решителни мерки срещу сивата икономика няма как да се поддържат сегашните социални разходи. Нужна е последователна, а не реактивна политика", каза Димитров.

"Държавата трябва да покаже визия - не просто да събира и харчи пари, а да инвестира в хората и производителността", допълни Радев.