Психология, финанси, счетоводство и контрол, компютърно и софтуерно инженерство и медицина са сред най-търсените специалности в големите университети. Това показа проверка на "24 часа" след приключване на последните класирания на повечето вузове.

Психологията държи палмата на първенството - посочили са я 3600 кандидати. "В тази специалност приемаме 60 души и на практика випускът беше ясен още на първото класиране", каза доц. Милена Стефанова, зам.-ректор на Софийския университет.

На служители от МВР им трябва висше за офицерски звания

Те записват психология и педагогика в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Двете специалности са най-близки до работата им, обясни пък зам.-ректорът на висшето училище проф. Георги Тотков. За 3-а поредна година битката между кандидат-студентите за психологията е била най-оспорвана.

Интересът вероятно се дължи на американските филми, пошегува се проф. Тотков.

Забелязвал се и ренесанс на педагогическите специалности

В Софийския младежите се ориентирали все повече към социална педагогика и логопедия - професии, които без проблем могат да се упражняват и в чужбина.

Не е стихнал интересът към правото, макар че там има намаляване на общия брой желания. Недостатъчно подготвените знаят, че в право се влиза още на първо класиране, обясни доц. Стефанова.

Традиционно голям е броят на кандидатите да получат юридическо образование и в Пловдивския университет. Правото е в челото на класацията в редовната форма на обучение във Великотърновския университет. 248 кандидати бяха посочили специалността. Бъдещите прависти влизат с минимален успех 25,75 при максимален бал 30, показа първото класиране.

Английски език и втори чужд език и психология са останалите в топ 3 на специалностите тази година в Търново.

Туризмът в Софийския се е запълнил при първата класация, и то само по първо желание. Всички специфични филологии като скандинавистика, китаистика, японистика и арабистика, които се предлагат само в Софийския университет, също са се запълнили веднага.

Традиционно заподозряно в липса на достатъчно кандидати е направлението физика, каза зам.-ректорката на Алма матер. Но и в него вече не е точно така. За оптометрия има много кандидати.

"Оптометрията е уникална за Балканите, има я и в бакалавърска, и в магистърска степен. Обучаваме хора, които изработват лещи и очила. Това е една вечна професия. Те намират добра реализация навсякъде", каза доц. Стефанова. Според нея най-добрите ученици по физика отиват да следват в чужбина, защото у нас няма достатъчно добре оборудвани лаборатории.

От ръководството обясниха, че ако има незаети места, ще обявят допълнителен прием през септември. "Възможно е и скъсаните на матурите преди лятото да са се подготвили по-добре за септемврийската сесия на матурите и да дадем шанс за тях." Правели го като всички университети заради "порочната система за финансиране на входа" според броя на студентите. Всеки ВУЗ иска да запише повече първокурсници.

В Университета за национално и световно стопанство имаше най-много кандидати за финанси, счетоводство и контрол, икономика с чуждоезиково обучение, икономика с преподаване на английски език, право и журналистика, каза заместник-ректорът проф. Огнян Симеонов. Те бяха и с най-висок бал. По-малко кандидати и миналата, и тази година имаше за приложна информатика, комуникации и иконометрия. Проблемът е, че нямаме задължителна матура по математика, смята зам.-ректорът. 100% от местата в УНСС са попълнени.

Най-търсената специалност в ТУ е компютърно и софтуерно инженерство.

9 души са се състезавали за едно място. На второ място са телекомуникациите. Следват електроника, автоматика и авиационна техника. За тях съотношението е 1 към 5. 75% от кандидатстващите се записаха по първо желание на първо класиране. От 28 бакалавърски специалности в 6 останаха ограничен брой незаети места. 3150 са кандидатствали тази година в Тетхническия, 970 във филиалите.

Повече са били кандидатите с матура по български език и литература. Това не е, защото не са държали матура по математика, а защото оценката по български е по-висока. Тази оценка е балообразуваща, към нея се добавя оценката по математика от дипломата.
Аграрният университет в Пловдив, чийто ректор допреди няколко месеца беше сегашният земеделски министър проф. Димитър Греков, отчита успешен прием. Той обучава специалисти в три основни направления - икономическо, растениевъдно и науки за земята.

"Истински бум предизвика новата специалност агробизнес .Голяма беше и конкуренцията за биологично земеделие"у коментира доц. Боряна Иванова, шеф на учебния отдел. Запазва се и интересът към агрономството и аграрната икономика.

Проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите:
Стипендии за патоанатоми, трудно се намират кадри
- Проф. Митев, какво мислите за идеята за промяна на финансирането на университетите според реализацията на студентите?

- Приветствам тази идея. В рейтинговата система, която беше въведена от Сергей Игнатов, съществен дял имаше реализацията. Рейтингът вече заработи. Тези, които имат водещи направления, получават допълнително финансиране.

По този начин получихме близо 1 млн. лв. първата година и 3 млн. лв. през втората. Това е начинът, по който трябва да се продължи. С финансови лостове университетите сами ще бъдат принудени да се преструктурират.

Разбира се, това не трябва да е единственият критерий. Друг критерий трябва да е научната дейност на университета, защото във всички световни класации това е определящият фактор. Оценката трябва да бъде многопластова, но съм съгласен, че реализацията трябва да има съществен дял.

- А трябва ли да се подпомагат специалности, важни за държавата?

- Абсолютно. Педагогиката например, инженерството, селското стопанство.

Тук трябва да има държавна политика. Явно, че не са атрактивни тези специалности, но са необходими на държавата.В медицината също е добре да се финансират специалности, които не са атрактивни, но са важни. Такива са педиатрия, патоанатомия. За тях трудно се намират кадри. Те могат да бъдат привлечени, като се повиши финансирането. Всеки, който иска да учи, трябва да бъде стимулиран със стипендия.

Трябва обаче да бъде и обвързан с някакъв договор.

Не да използва стипендията, а после да се реализира другаде. Като почне работа пък, да почне с по-висока база.

Медиците бягат от специалности, с които не могат да имат допълнително възнаграждение. Един патоанатом работи с мъртви. Няма кой така да му даде нещо. Той трябва да бъде добре платен, защото специалността е важна и във връзка с диагностиката. При операция част от тумора трябва да се диагностицира и на практика от това зависи терапията.

Това е просто пример. Държавата трябва да намери начин да ги стимулира финансово.

- Вие сте ректор на Медицинския университет в София, как приключи вашата кампания?

- Никога не сме имали проблем с нашата кампания, тази година даже кандидатите бяха повече.

Твърд привърженик съм за тежък приемен изпит.

Ако приемаме по дипломи и после пресяваме кандидатите, ще бъде кошмар. Представяте ли си под какъв натиск ще бъдем поставени. Тежкият приемен изпит работи безупречно. Това е най-добрият начин за България. /24chasa.bg