Пловдивският районен съд остави в ареста единствено наемателя на помещението, където се събирали членовете на „Кръв и чест“ в Пловдив – Ивайло Колев.

Съдът наложи парична гаранция в размер 1000 евро за помагача Ивелин Велев. 18-годишният му син е освободен от ареста.

Обвиненията срещу тримата са за проповядване или подбуждане към дискриминация, омраза и насилие, основани на раса, национална принадлежност или сексуална ориентация.

Темата за това защо радикални групи набират все по-голяма популярност сред младите коментират психиатърът Веселин Герев и Тихомир Безлов, главен експерт в програма „Сигурност“ от Центъра за изследване на демокрацията.

Според Безлов големият проблем са радикалните младежки групи, които съществуват от години.

„Не бих казал, че са все повече, но има една традиция. В Пловдив, например, въпросната „Кръв и чест“ се появи публично от 2001 година. Тогава имаше редица инциденти, включително наръгване с тръба на един ромски младеж. Имаше опит да се регистрира политическа партия, националистическа, 2012-2013 г.“, посочи той.

По думите му една от причините за проблема е, че определени групи и мрежи са известни на институциите, но периодично остават без внимание.

„Очевидно тази група, тази мрежа е известна, но така периодично е била оставена без внимание“, каза Безлов.

Той отбеляза, че през годините е имало различни информационни поводи за съществуването на подобни групи в България – във Враца, Плевен, София и други места. Според него обаче при повдигането на обвинения фокусът обикновено пада върху конкретното насилие, а не върху престъпленията от омраза.

„Но някак си, когато се стигне до повдигане на обвинения, обикновено фокусът е върху съответното насилие. Дали ще е пребиване на някого, дали ще е включително наръгване. И някак си фокусът е криминалното престъпление и избягване на темата престъпления от омраза“, коментира той.

Безлов свърза темата и с тежкия инцидент с убийството, извършено от петима тийнейджъри на Младежкия хълм в Пловдив, като изрази надежда случаят да доведе до по-голямо внимание към радикалните младежки групи и насилието.

Той беше попитан дали според него има подценяване от страна на институциите, МВР и службите за сигурност, което позволява на подобни организации да съществуват и да развиват дейност.

„Не мога да преценя дали действително са подценявани, но при всички положения не се работи системно и периодично темата изчезва“, отговори Безлов.

Според него сериозен проблем е свързан с инфраструктурата, с която разполагат Националната полиция, социалните служби и образователната система при работа с деца.

„Едно от нещата, което се случи във времето, е, че беше разрушена тази инфраструктура, която имаше, свързана с наказателни дисциплинарни мерки срещу малолетни и непълнолетни“, посочи той.

По думите му училищата често избягват да докладват за подобни инциденти, за да не бъде засегната репутацията им и да няма отлив на ученици. Безлов отбеляза и проблеми при работата на детските педагогически стаи.

„И най-лошото е, че единственото, което може да се направи в много случаи, е просто така наречените комисии, които се занимават с малолетни и непълнолетни. Единственото, което могат да направят, е да накарат детето да обещае, че няма да прави така“, каза той.

Според Безлов специализираните училища, превантивните и пробационните мерки, които са съществували в миналото, постепенно са били демонтирани, без да бъде изградена обещаваната нова система.

„Цялата система, която едно време имаше – специализирани училища, специални превантивни мерки, пробационни мерки – всичко това, за съжаление, беше демонтирано“, заяви той.

След това разговорът продължи с психиатъра Веселин Герев, който коментира психологическия аспект на проблема.

„Аз бих могъл да говоря за психологическия аспект и за психопатологията в случая“, каза Герев.

По думите му не е задължително младите хора, които се присъединяват към подобни групи, да са запознати в дълбочина с идеологията, чиито символи използват.

„Аз съм далеч от идеята, че тези младежи са наясно с националсоциалистическата идеология, чиито символи кръстят там техните помещения, така да кажем. Те са далеч от всичко това“, посочи психиатърът.

Според Герев екстремните и екстремистките групи могат да запълнят емоционален дефицит у младите хора.

„По-скоро тези групи, екстремни или екстремистки, целят да запълнят една голяма душевна празнота в съзнанието на тези хора. На първо място това е голямата емоционална и емпатична празнота, която се оформя в техните семейства“, обясни той.

Герев посочи като фактор и отношенията в семейството.

„Това са самотни родители, които трудно се справят с желанията и с волята на своите деца, които, въпреки че подават сигнали към институциите, тук съм абсолютно съгласен, те не взимат никакви мерки“, каза психиатърът.

В конкретния случай с „Кръв и чест“ има и родител, за когото се смята, че участва в организацията заедно със сина си.

„Да, разбира се, трябва да има един водач, около когото да се сформира групата. И там, където се дава личен пример от родителя, разбира се, това поощрява някак си действията на наследника“, коментира Герев.

По думите му в подобни семейства често липсва разбирателство, а децата могат да бъдат изложени на различни форми на домашно насилие.

„В тези семейства няма разбирателство, в повечето случаи се живее под различни форми на домашно насилие - или вербално, или физически. Не се говори с подрастващите. И в един момент те намират една такава среда, където могат да получат поле за изява“, каза той.

Според Герев в тези групи младите хора могат да се почувстват разбрани и да възприемат участието си като обществено полезно.

„И на практика да бъдат разбрани, а и да участват в нещо, в кавички, разбира се, обществено полезно. Което е да се прочисти обществото от тези хора с различни мисли, ориентация и нагласи“, допълни той.

На въпрос колко е кратък пътят от теорията и идеологията до реалните действия и проявата на насилие и агресия Герев заяви, че определени личностни характеристики имат значение.

„Ако човек няма заложено в себе си чувството за импулсивна агресия, ако няма заложено в себе си чувството за тормоз над останалите членове на обществото, няма да отиде и да се занимава изобщо с такава група - колкото и да му бъде това проповядвано“, каза психиатърът.

Разговорът се върна към необходимите нормативни и институционални промени. Според Безлов е необходимо да има система и стратегия за ранно идентифициране на радикални групи.

„Това са две различни неща. Едното е, би трябвало да има една система, стратегия на институциите, които да се опитват бързо да идентифицират къде имат такива радикални групи. И съответно да се опитват да ги ограничават, респективно разрушават“, посочи той.

По думите му един от големите проблеми е капацитетът на службите, особено що се отнася до комуникацията в затворени онлайн групи.

„За съжаление, нашите служби и МВР имат много ограничен капацитет в това отношение. Вместо да се харчи 95% от бюджета им за заплати и социални осигуровки, би трябвало да се инвестира в технологии и обучение“, каза Безлов, като подчерта необходимостта от повече инвестиции в технологии.

Той постави акцент и върху мерките спрямо малолетни и непълнолетни, като припомни, че е било обещано създаването на специализиран съд и специализирани структури за работа с млади хора с рисково поведение.

„Едно от нещата, което беше обещано, е да има специализиран съд, който да се занимава с този тип поведения и престъпления на малолетни и непълнолетни. Това не се случи“, заяви Безлов.