Пълнене на професионални гимназии без никакво съобразяване с нуждите на икономиката и с възможностите учениците да се реализират с получените знания - това се случва в огромна степен в професионалното образование в България. Изводът е от новото изследване на Института за пазарна икономика "Образование и заетост 2024".

На база официални данни за приема за професионално обучение и за броя на наетите с професионална квалификация, от ИПИ изчисляват Индекс на съответствие на професионалното образование. Тази година той е 53,1 точки при максимум 100. Това е влошаване спрямо 2023 г. (53,6 точки) и 2022 г. (54,8 точки).

"Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили", пишат авторите на изследването.

Лоши тенденции

Според ИПИ много места се запълват в паралелки, насочени към "остарели и ненужно широки специалности": "Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо".

Също толкова неприятна е и констатацията, че стотици младежи получават професионална подготовка в сфери, които поне на пръв поглед не изискват 5 години специализирано образование - над 600 са местата за фризьори, козметици и маникюристи, но други се учат за помощник-инструктори по фитнес, брокери и т.н.

"Съществуването на тези специалности и обхватът им подсказва, че училищата, отчитащи и стимулите в системата за финансиране на средното образование, се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса", категорични са от ИПИ.

В същото време, в преработващата промишленост и строителството завършилите каквото и да е професионално образование си намират относително лесно работа - затова и делът на заетите с професионална квалификация в тези сфери е по-висок от дела им в общия прием за професионално образование.

При ИКТ направленията се наблюдава разширяване на приема през последните години за сметка например на хотелиерството и ресторантьорството, но "друг е въпросът дали търсенето на работна сила от компаниите в ИТ сектора е и ще бъде за лица със средно професионално образование или по-скоро основният недостиг е за софтуерните инженери и другите специалисти с висше образование", пишат от ИПИ.

На областно равнище се вижда трайна тенденция - за поредна година в най-голяма степен професионалното образование отговоря на нуждите на икономиката в Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен (62,4 т.) и столицата (59,4 точки).

Най-лошо остава положението в област Ловеч (31,2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки). Иначе казано, там само около една трета от децата учат за професията, която ще практикуват.

Какво може да се направи?

От Института за пазарна икономика отбелязват, че са се появили нови специалности, които отговарят на трансформацията както на икономиката, така и на технологиите, като "Техници на електрически превозни средства" и "Организатори на електронна търговия". Приемът по тях се увеличава, но според авторите на изследването са нужни по-дълбоки организационни промени.

На първо място, от ИПИ предлагат в училищна среда обучението да е по-общо и някои специализирани предмети да бъдат заменени от придобиване на езикови, технологични и меки умения. В същото време, обаче, трябва да се разшири обхватът на дуалното обучение, така че конкретните практически професионални умения да се придобиват в реална среда.

"Повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво", категорични са от института.