Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България излязоха с позиция, в която защитиха и.ф. прокурор Борислав Сарафов, след кат вчера от "Да, България" настояха за неговото освобождаване.

В позицията на прокурорите и следователите се посочва, че те не могат да останат безучастни, след като "за пореден път ставаме свидетели на публични и целенасочени опити за пряка намеса в работата на съдебната власт от отделни политически фигури в навечерието на избори".

Те напомнят "хронологията на процесите, довели до настоящата ескалация на напрежение около съдебната власт, за да бъде направена коректна и обективна оценка на случващото се".

Следователите и прокурорите изтъкват, че в продължение на години Народното събрание не изпълнява своето конституционно задължение да избере нов състав на Висшия съдебен съвет, което е довело до продължаване на мандатите на действащите членове по силата на закона - правна последица, предвидена именно с цел да не се допусне институционален вакуум и блокиране на съдебната система.

"Днес това състояние, породено от политическо бездействие, целенасочено се използва като аргумент за внушения за нелегитимност на органи и фигури в съдебната власт, като удобно се премълчава кой носи отговорността за възникването му", според следователите и прокурорите.

В позицията си подчертават още, че "политическите призиви за отстраняване или назначаване на конкретни лица на ръководни позиции в съдебната власт могат да бъдат тълкувани единствено като форма на натиск. Подобни действия създават риск от блокиране на наказателни производства, от дестабилизиране на съдебната система и от подкопаване на общественото доверие, като в същото време обслужват единствено тясно партийни интереси и краткотрайна политическа видимост".

Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България определят като "крайно недопустимо" упражняването на " пряк или косвен натиск върху Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с цел вземане на кадрови решения, обслужващи конкретни политически цели".

Те са смутени и от това, че тази практика се превръщала в устойчив модел на политическо поведение, който се активира в ключови моменти и допълват, че в резултат общественият дебат системно се измества от необходимите законодателни решения и институционалната отговорност към манипулативни внушения за "узурпация", "незаконност" и "контрол".

За прокурори и следователи е особено тревожно, че прокарването на тези внушения се обвързва с независими органи на съдебната власт с честността на изборния процес.

"Изкуственото противопоставяне между съдебната власт и обществото и насаждането на недоверие към държавните институции ерозират държавността и обслужват единствено тесни политически интереси, но не и българските граждани", подчертават още в позицията си прокурорите и следователите.