Тръмп се опитва отчаяно да излезе от проблемите на войната срещу Иран

Така нареченият Часовник на страшния съд е създаден през 1947 година от учени, работещи по проекта "Манхатън" за създаване на първата атомна бомба.

През 1947 г. стрелките на часовника са на 7 минути от полунощ, т.е. от глобалната ядрена война.

През 1953 г. рискът от такава война в тогавашната биполярна система е най-голям и стрелките на часовника са поставени на две минути от полунощ. След това с процеса на „размразяване“ на отношенията между САЩ и СССР той се връща обратно на 7 минути.

След създаването на интернет той може да бъде видян на сайта на „Бюлетина на ядрените учени“, където преди няколко години бе нагласен най-близко в цялата си 75-годишна история до катастрофалния 12-и час – само на 100 секунди от световния апокалипсис. По-близко, отколкото в най-страшните години на Студената война между САЩ и СССР, когато е на 120 секунди от 12-ия час.

Единадесет месеца след началото на войната в Украйна на 24 януари 2023 г. той бе приближен още с 10 секунди по-близо до 12-ия час на апокалипсиса и вече според него остават само 90 секунди, т.е. войната в най-ужасяващите по размерите си унищожителни сили изглежда днес по-близка от всякога преди това в историята. Сега е на 85 секунди от апокалипсиса.

Това казва в интервю за Епицентър.бг проф. Васил ПРОДАНОВ

- Проф. Проданов, Тръмп разбърква световната сцена с ходове в различни посоки, с разнообразни идеи и заплахи. Една от последните е към страните от НАТО - да помогнат на САЩ за отварянето на Ормузкия проток или ги чака „много лошо бъдеще“. Как се стигна до ситуацията, при която международните отношения се регулират през публични реплики и ултиматуми? И какво бъдеще на тези страни може да се нарече лошо? Без НАТО? Без САЩ в НАТО?

- Тръмп е индикатор за глобални геополитически процеси, които могат да бъдат анализирани по два основни начина – теоретически и емпирически. Теоретически още преди няколко десетилетия група американски учени, начело с Имануил Уолърстейн развиха идеята за етапите на развитие на световната система, които са свързани с възход и упадък на поредната световна хегемонна сила, която налага правилата на играта. В това отношение от началото на развитие на капитализма имаме най-напред водеща роля на италианските градове републики и Испания. Постепенно обаче те са изпреварени в развитието си от Холандия и това е свързано с 30-годишната религиозна война в Европа между 1618 и 1648 г. След това отново имаме възход на нова геополитическа сила като Великобритания, където започва индустриалнатта революция и това също е свързано със серия от войни.

От края на 19 век САЩ изпреварват Великобритания по БВП и стават доминираща сила в продължение на повече от век, но това е свързано с две световни войни, в които САЩ успяват да бъдат големия победител. 

САЩ имат предвид тези тенденции и неслучайно на различни етапи подкрепят развитието на някоя сила и така я превръщат в инструмент срещу техните конкуренти. Така стана във времето на възхода на хитлерова Германия, когато американски компании подкрепят развитието й и в крайна сметка това води до Втората световна война, в която те печелят от огромен износ на оръжие, включително и към СССР, а същевременно техните конкуренти в Европа взаимно се обезсилват от войната. След това през 1980-те години имаме ускорен възход на Япония  и започва да се говори, че тя ще изпревари САЩ, но тъй като е политически и военно под американски контрол САЩ й налагат така нар. „споразумение от Плаза“, което рязко намалява японския износ и забавя японската икономика.

По време на Студената война САЩ създават единен фронт с Европа срещу СССР, като в същото време отделят Китай от Съветския съюз и развиват активни икономически отношения с него. Така в крайна сметка печелят, тъй като СССР се разпада. Тогава в САЩ се развиват стратегии за разпадане на единна Европа. Аз лично си спомням как през 1992 г. бях в Центъра за стратегически и международни изследвания на Збигнев Бжежински във Вашингтон, където видях една карта на Европа, разделена на 200 малки държави, по което се работеше  тогава. След това временно се отказаха от това в контекста на възхода на конфликти в Ирак, Либия и на други места. А и това стана в контекста на възхода на глобализацията и концепцията на САЩ за износ на индустриалното производство към Китай, Виетнам, Мексико и други места с по-ниска цена на работната сила. Няма да забравя един свой разговор през 1992 г. с проф. Робърт Райх в „Прогресив полиси инститют“ - мозъчния тръст на Демократическата партия в САЩ. Той беше начело на екипа, който подготви предизборната програма на САЩ, с която Бил Клинтън спечели изборите, пренасочвайки нейната стратегия по посока на неолиберална глобализация. Той с ентусиазъм ми говореше, че навлизаме в нов етап на икономическо развитие, при което не индустрията, а „икономиката на знанието“ и „работниците на знанието“ са водещи за развитието на една страна.

- Какви са резултатите от приложението на тази програма?

- Това доведе до деиндустриализация на САЩ и гигантската скорост на развитие на Китай, който ги изпревари по БВП по паритет на покупателната способност. При това той ускорено печели технологичната надпревара със САЩ. Според проучване на Австралийския институт за стратегическа политика Китай печели технологичната надпревара в 37 от 44 водещи технологии днес в областта на отбраната, космоса, роботиката, енергетиката, биотехнологиите, изкуствения интелект. Сред тях са наноматериали, умни материали, 3D принтери, оптически комуникации, алгоритми и хардуеър за изкуствен интелект, аналитика на големите данни, машинно обучение, технологии за киберсигурност, електрически батерии, фотоволтаици, биогорива, ядрена енергия, квантови комуникации, квантови сензори, синтетична биология, биологично производство, фотонни сензори, дронове, колаборативни роботи и т.н. За някои технологии всички топ 10 на водещи изследователски институции в света са базирани в Китай и колективно генерират девет пъти повече изследователски статии със силно въздействие в сравнение с втората класирана страна, най-често това са САЩ.

Това доведе именно до нов цикъл на капитализма, при който нарастват с огромна скорост рисковете от всякакъв характер в света, имаме нарастваща неустойчивост и това, което учените още от 1990-те години наричат глобално рисково общество. Това съвпада с криза на либералната демокрация и опит на САЩ да си върнат загубваната хегемония. Тенденцията обаче засега е на разделяне на ЕС от САЩ. Той не се ангажира с войната с Иран, не иска да се включи в Съвета за мир на Тръмп. Във всички европейски държави има доминиращо негативно отношение към него, а той се опитва да използва възхода на националистически лидери и партии в ЕС за неговото разделяне.

- Виждате ли някакъв ред/логика в хаотичното поведение на американския президент и в хиперактивността му на световната сцена – Украйна-Русия, Венецуела, Газа, Съвет за мир, Куба, Иран, Гренландия...?

- И тук стигаме до въпроса за хаотичното поведение и нарастващите конфликти. Тръмп не е първопричината, а по-скоро симптом на по-дълбоки тенденции на всеобхватната криза на западния капитализъм и империализъм, започнала през през 2007-2008  г. Тази криза има множество измерения.

В периоди на такива циклични кризи досега, когато предходната глобализация на капитала е водила до изострящи се противоречия се е влизало в следните периоди:

- деглобализация и засилване на националните държави;

- възход на националистични партии и сили;

- отслабване или разпад на международните правила и институции;

- студени и горещи войни, засилващи се конфликти и сблъсъци в един свят, в който правилата все по-трудно действат;

- ускорени демографски промени в едни региони за сметка на други и появата на глобални дисбаланси в работната сила;

- технологични революции, които ускорено променят глобалните съотношения на силите.

Това може да наблюдаваме и днес.

В условия на нарастваща нестабилност на световната система започват да намаляват възможностите за прогнозиране на процесите, тъй като при нарасналите противоречия, както е известно от предишни периоди, малки промени или действията на отделни личности могат да доведат до неочаквани промени. Това е добре известно от предишни периоди на историята, които действията на отделни личности могат да доведат до непредвидени следствия. 

- Можете ли да дадете примери?

- Да вземем времето на Първата световна война, когато избухва Октомврийската революция. Много автори смятат, че тя нямаше да стане, ако в Петроград не беше пристигнал Ленин. По същия начин можем да кажем, че ако не Горбачов, а фигура като Си Цзинпин беше застанал начело на Съветския съюз той нямаше да се разпадне.

Сега имаме подобна ситуация със САЩ, които ускорено задлъжняват, губят позиции на световната сцена и Тръмп се опитва да спре този процес. При това в своята дейност той следва стратегии, които бяха наложени в САЩ още при Байдън, който прие серия от закони, с които да стимулира развитието на американското индустриално производство и завръщането на американските компании в САЩ. Разгърна се така наречената байдъникономика, за която много важни бяха Законът за намаляване на инфлацията и Законът за чиповете и научните изследвания като инструменти за реиндустриализация и привличане на капиталови инвестиции от останалия свят. Законът за намаляване на инфлацията директно бе свързан с искането към потребителите „Купувайте американско“, а не чужди стоки. Още тогава европейските лидери изразиха загриженост от протекционистичния характер на това законодателство. Стигна се дори до там, че Китай подаде жалба срещу САЩ в Световната търговска организация за това, че субсидиите от държавата за частните компании в САЩ „нарушават честната конкуренция“. Независимо от това правителството на САЩ продължи тези свои действия. Предложени бяха данъчни отстъпки на американски технологични фирми, ако се откажат от взаимодействието си с китайски фирми. Започнаха ограниченията в износ на чипове и други технологии за Китай, изтласкването от американския пазар на китайски технологични компании, милитаризиране на Тихия океан чрез нови военни съюзи от типа на този на САЩ, Австралия и Япония AUKUS между Австралия, Великобритания и Съединените щати, чрез бързо въоръжаване на Тайван, чрез опити Южна Корея и Индия да се противопоставят на Китай. Това обаче нямаше особен успех, упадъкът на САЩ продължи. И при първия мандат на Тръмп и след това протече процес на ускоряване нарастването на публичния дълг на американското правителство. Затова и спирането на този процес на възход на Китай и засилването на САЩ са основното сега в стратегията на Тръмп. По тази причина започнаха търговски и технологични войни, нови форми на меркантилизъм, проявяващи се чрез тарифните войни. Има тенденции на деглобализация, на разкъсване на глобалните стойностни вериги и възход на регионални съюзи. Типичен пример в отношение е възходът на стратегиите за технологичен и дигитален суверенитет, които доскоро бяха характерни главно за САЩ и Русия.

Тръмп провежда стратегия, типична за САЩ по време на Втората световна война, когато се излезе от икономическата криза с така нар. „военно кейнсиаство“- рязко увеличаване на производство на оръжие и неговата продажба. Той неслучайно спря директния износ на оръжие за Украйна, а го предлага на ЕС срещу съответното заплащане. Мъчи се да раздели Русия от Китай, както САЩ са разделяли държави в предишни периоди на преход от монополярен към мултиполярен свят. Връща се към докрината Монро - стратегията на САЩ от 19 век за поставяне под контрол цяла Латинска Америка и директно използва сила в това отношение срещу Венецуела, Куба, заплашва Канада.

- Заради Ормузкия проток Тръмп оправи закана и към Пекин, че може да отложи срещата с китайския президент Си Дзинпин. САЩ се надцениха или подцениха другите в атаката, която предприеха заедно с Израел срещу Иран? И какви са интересите на Китай в усложняващата се ситуация и възможна глобална криза заради петрола?

- Тръмп се опитва отчаяно да излезе от нарастващите проблеми, които има с войната с Израел срещу Иран. Затова се мъчи да накара големите европейски държави и Япония да пратят военни сили, с които да отворят Ормузкия проток, но те засега не дават израз да се включат в такава битка. Що се отнася за Китай Иран заяви, че е готов да отвори протока за неговите петролни танкери. Китай има интерес от търговските войни, които води Тръмп, тъй като успешно успя да се защити от тях, а западноевропейските държави допълнително се насочват към развитие на икономическите връзки с държавите от БРИКС.

- Колко голям е рискът, според Вас, локалните войни да прераснат в глобална война?

- Рискът е много голям, тъй като в такива период на преход от един световен хегемон към друг световен хегемон рязко нарастват опасностите от война. Неслучайно днес непрекъснато се говори, че навлизаме в свят без правила, в който се действа от позициите на силата. Тръмп прави точно това. В САЩ е популярна през последните години книгата на Греъм Алисън „Капанът на Тукидит“, в която той показва, че от времето на Пелопонеската война възходът на нова доминираща сила е водил до войни и днес има такава тенденция. Тя може да бъде видяна от глобалните тенденции днес на ускорена милитаризация и нарастване на разходите за война. 

Капитализмът се характеризира с войни за територии и ресурси в цялата своя история. Минават се обаче различни етапи в тези войни, различен обхват и участници в тях, оръжията и сферите, в които се водят те. В епохата на неолибералния глобализиран и американизиран капитализъм, какъвто се наложи в продължение на четвърт век от 1990-те години насам, имаше ясен глобален хегемон, който беше основният субект на войните, чрез които налагаше своята власт в един или друг регион – започна се от първата война в Ирак, мина се през войните в Афганистан, Либия, Югославия, срещу световния тероризъм и на много други места. 

Според специален доклад на изследователската служба на американския конгрес за обявените и необявени войни, водени от САЩ от 1798 до 2022 г., публикуван през март 2022 г., те са общо 469 на брой, т.е. средно по около две войни на година, но всъщност 60% от тях са предприети в периода между 1950 и 2017 г. От общо 469 документирани чуждестранни военни намеси, Изследователската служба на Конгреса отбеляза, че правителството на САЩ официално е обявило война само 11 пъти, само в пет отделни войни. Другите са водени без официално да се обявява, че се води война. Особено голямо е количеството на тези войни след 1991 г., когато СССР се разпадна и САЩ станаха световен хегемон, налагащ своя модел и интереси в целия свят. За тези около 30 години САЩ са осъществили 251 военни интервенции в различни части на света, т.е. средно по около 5 на година. Това се съчетаваше с множество нови форми на преврати под егидата на световния хегемон – така нар. цветни революции в най-различни страни в света.

 В епохата на геополитически промени и движение към мултиполярен свят войните не намаляват, а се увеличават, приемайки нови форми, свързани с нови технологии. Двете световни войни през ХХ всъщност се водят във времето на мултиполярен свят, когато САЩ се налагат като нов световен хегемон на капитализма в един биполярен свят. Сега мултиполярният свят става предпоставка за нови световни войни в различни версии и нови оръжия между големите сили чрез проксивойни или директно, както и най-различни регионални войни за преразпределение на сфери на влияние. Това е свързано с нарастващата политическа поляризация, радикализация и засилващи се конфликти от най-различен тип, включително и военни в голяма част от страните в света. 

Още преди войната в Украйна около 1.2 милиарда души на земята са били засегнати от насилствени конфликти. Затова и броят на бежанците от военни конфликти по света е по-голям днес от всякога в историята. В края на Втората световна война в света има 40 милиона бежанци. Сега според данни на Агенцията за бежанците към ООН хората, които са били принудени да бягат от конфликти, насилие, преследвания за десетилетието между 2012 и 2021 г. е около 100 милиона души.

Тази тенденция се засилва в момента чрез проксивойната между Русия и Запада в Украйна, както и чрез регионални войни в Газа, Сирия, Йемен, Либия и на много други места. Върви нова студена и нови горещи войни – в момента в Украйна и Иран имаме по същество първата световна война на ХХI век, в която активно са включени най-нови технологии. 
Така нареченият „Часовник на страшния съд“ е създаден през 1947 година от учени, работещи по проекта Манхатън за създаване на първата атомна бомба. През 1947 г. стрелките на часовника са на 7 минути от полунощ, т.е. от глобалната ядрена война. През 1953 г. рискът от такава война в тогавашната биполярна система е най-голям и стрелките на часовника са поставени на две минути от полунощ. След това с процеса на „размразяване“ на отношенията между САЩ и СССР той се връща обратно на 7 минути. След създаването на интернет той може да бъде видян на сайта на „Бюлетина на ядрените учени“, където преди няколко години бе нагласен  най-близко в цялата си 75-годишна история до катастрофалния 12-ти час – само на 100 секунди от световния апокалипсис. По-близко, отколкото в най-страшните години на Студената война между САЩ и СССР, когато е на 120 секунди от 12-тия час. Единадесет месеца след началото на войната в Украйна на 24 януари 2023 г. той бе приближен още с 10 секунди по-близо до 12-ия час на апокалипсиса и вече според него остават само 90 секунди, т.е. войната в най-ужасяващите по размерите си унищожителни сили изглежда днес по-близка от всякога преди това в историята. Сега е на 85 секунди от апокалипсиса.

От своя страна доклад на Световната здравна организация призовава държавите да се снабдят с медикаменти за „извънредни радиологични или ядрени ситуации“. Проучване, анкетиращо 4449 експерти по въпросите на риска в 58 държави в света, направено от глобалната социологическа агенция Ipsos показва, че 95% от тях очакват сегашните кризисни процеси да продължат, 94% очакват те да се разпространят по целия свят, а 84% очакват глобална война.

Към това се добавя и фактът, че днес се води война на 21-ви век със съвсем нови оръжия от епохата на Четвъртата индустриална революция, които рязко увеличават разрушенията и смъртта в различните войни и това се вижда добре в Украйна, където действат най-различни роботизирани устройства и нови технологии за събиране и използване на информация. Рояци от самоубийствени дронове с експлозиви на борда играят ролята на нов технологичен вариант на някогашния камикадзе. Невидими за радарите безпилотни подводници променят борбата в моретата. Във възход е производството на така нар. умни бомби на основата на технологията на GPS, позволяваща им да маневрират и да намират точно целта, която също се движи и маневрира на много километри от мястото на изстрелването. Вървят неофициално световни информационни и кибервойни, а официално технологични и икономически войни. Кибероръжия като армии от ботове, фабрики за тролове и измамни уебсайтове се превръщат в основни инструменти на асиметрични войни. Нарастващата политическа и социална фрагментация на държавите, в които доминира неолибералния капитализъм улеснява тяхното въздействие.

- Ако около една маса за преговори трябва да седнат световни лидери, кои ще са те днес?

- Засега не се очертава такава тенденция. Тя може би ще се прояви през есента, ако Тръмп загуби позиции при частичните избори през есента за американския сенат. Във всеки случай трябва да се включат държавите от БРИКС, заедно с тези от Г-7.

- След като Тръмп спечели втория си мандат изглеждаше, че това ще бъде голяма победа и триумф на консерватизма. Неговото поведение обаче сякаш връща шансовете на неолиберализма. Как ще се развива този сблъсък?

- По-сложен е проблемът. Тръмп продължава да се държи като консерватор по отношение на ценностите на семейството, многополовите бракове и пр. Опитва се да засили ролята на американската държава, независимо от това, че данъчната му система остава в полза на големите компании. В същото време има огромно количество изследвания, които сочат тенденции на фрагментация на света, на разделянето му на сфери на влияние, на нарастващи технологични и други войни.

- Има ли потенциал Европейският съюз да се запази като атрактивна мека сила, което й осигурява привлекателност и влияние?

- Засега тенденциите са на упадък на ЕС в икономическо, демографско, технологично отношение. Имаме ускорено намаляване на неговия дял в световното производство, особено в сравнение със САЩ и Китай. В  него няма нито една голяма технологична компания от типа на тези, които имат САЩ, Китай и Русия. Извършва се ускорена етническа и религиозна промяна на населението. САЩ правят всичко възможно за разделянето на ЕС и принуждаването му да купува американско оръжие.

- Как ще изглежда светът след края на хегемонията на САЩ (ако това се случи) и какво място виждате на България в него?

- След края на хегемонията на САЩ имаме тенденция на мултиполяризация и регионализация. Същевременно новите технологични и климатични рискове ще засилват необходимостта от засилване на ролята на държавите и международните институции.

- Адекватно ли е поведението на българския политически елит в променящата се геополитическа реалност? Загубихме ли компаса, който преди безусловно сочеше Брюксел и Вашингтон и нямаше как да се объркаме?

- Българският политически елит сега се намира в ситуация на нарастващи разделения, свързани с разделенията между Брюксел и Вашингтон. Това има много измерения. Най-типичен пример в последните дни е противопоставянията на партиите по отношение на Съвета за мир на Тръмп.

Таня Джоева, Епицентър.бг