Според Конституцията президентът трябва да направи консултации с всички парламентарни групи. Той обаче я тълкува по друг начин. Единственият орган, който може да каже дали отказът му да включи и ДПС-НОВО НАЧАЛО в консултациите е нарушение, е Конституционният съд. Това каза преподавателят по конституционно право и бивш конституционен съдия проф. Пламен Киров в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС по повод миналогодишния отказ на президента Радев да проведе консултации с ДПС-НН. 

Той обясни, че смисълът на консултациите при президента е да се намери някаква форма на съгласие за формиране на бъдещо правителство.

"Да започнат преговори, да се види има ли различни позиции, които могат да бъдат сближени така, че да се стигне до някакво коалиционно споразумение и създаване на коалиционно правителство. Когато няма такава възможност, естествено се отива по-бързо до развръзката. Президентът връчва проучвателни мандати, те се връщат, процедурата приключва в три последователни неуспешни опита и се отива на предсрочни избори, като парламентът ще продължи да работи. Президентът ще назначи служебно правителство от т.нар. "домова книга" и ще назначи "домоуправител", защото така решиха мъдрите глави в преходните парламенти", обясни проф. Киров.

Ако президентът прецени, че консултациите не са продуктивни и не се очертава парламентарно мнозинство, което да застане зад правителство, той може да ги ускори.

"В рамките на една седмица те могат да приключат, но формално трябва да се извърви процедурата по Член 99 от Конституцията. Т.е., неслучайно е замислена, защото управлението на държавата не е детска игра", допълни конституционалистът.

Според Българската конституция президентът не е деполитизиран. Ако той иска да оглави партия, трябва да си подаде оставката като президент, Конституционният съд да я приеме и да прекрати мандата му, обясни проф. Киров.