Коментарите на президента Стево Пендаровски и на премиера Димитър Ковачевски са изключително грубо и непристойно поведение към България, която винаги е подкрепяла Република Северна Македония в нейния път към европейските структури. Те трябва да получат категоричен отговор, който заслужават. Още повече, че симпатиите на България към обществото в Македония, към хората, независимо от тяхното самосъзнание, си остават валидни. Такъв тон е недопустим и той още веднъж демаскира истинското отношение на македонската власт към встъпването в Европейския съюз. Очевидно е, че управляващите в РСМ нямат такова желание и просто имитират дейност, като отправят абсурдни нападки към България. Мисля, че поведението на България към Македония е диаметрално противоположно на това на Руската федерация към Украйна. Да не говорим, че Украйна си е страна с утвърдена история, с отделен народ и език, докато в нашия случай нещата далеч не са така.

Що се отнася до забранителните списъци, няма да се изненадам, ако и аз присъствам в подобни списъци. Даже мислех да си направя експеримент да отида до границата, за да видя как ще ми бъде забранено да вляза в Македония. В тези списъци би трябвало да попадне много сериозно количество български историци и най-вече хората, които имат приятелско и добронамерено отношение към югозападната ни съседка.След като Андрей Ковачев и д-р Милен ВРабевски, които са направили толкова много за хората в Македония, се третират като заплаха, предполагам, че и ние от Националния кръг "За Македония" в лицето на проф. Николай Овчаров, проф.Ана Кочева, Спас Ташев, в мое лице, също сме някаква заплаха. При положение, че ние ясно сме обозначили, че сме "за" Македония.

Що се отнася до д-р Милен Врабевски, мой приятел от много години, ами той има такава благотворителна дейност в РСМ, че е обида към самото македонско общество такъв човек да бъде третиран като заплаха. Андрей Ковачев също е един от хората, които от години работят за интереса на двете страни. Това, което се случва е абсурдно. Да има такива черни списъци, мисля че противоречи не само на европейските принципи, но и на здравия разум.

Когато президентът на една държава го приема за нормално, това е знак на нежелание да се съобразяват с европейските правила и с историческата истина. С нормалния тон в отношенията между две съседни приятелски държави, с обща история и общи корени. Само по себе си за мен е абсурдно, че в 2023 г. може да се държи такъв тон към България.

Трябва незабавен, но дипломатичен отговор от българска страна. Не бива да се влиза в реториката на самите македонски власти, тъй като най-вероятно те точно това очакват, но трябва да бъде достатъчно твърд и категоричен. И най-вече да се настоява за всички елементарни изисквания, които не България, а самите македонски българи имат към собствената си държава. Не може да има дискриминация на мнозинството на един народ в собствената му държава.