Мощите на цар Самуил отново поставят въпроса за историческото наследство на българския владетел, за мястото му в българската история и за отношенията между България, Гърция и Република Северна Македония. Темата е сложна, защото около Самуил през годините се наслагват не само исторически спорове, но и различни национални интерпретации. Това заяви пред News.bg историкът проф. Пламен Павлов за това може ли да се говори за сделка между България и Гърция за мощите на цар Самуил.

Проф. Павлов засегна и съвременните спорове около историческото наследство на Самуил и отношенията с Република Северна Македония, които по думите му нямало да пламнат. Той определи случващото се като "едно стъписване" и "брутална и много недостойна" политика спрямо България.

"Не бива да се злоупотребява", подчерта проф. Павлов, коментирайки опитите историята на Самуил да бъде представяна единствено през територията на днешна Северна Македония.

По думите му твърдението, че основните земи на Самуиловата държава са се намирали изключително на територията на днешна Северна Македония, е погрешно и се използва със спекулативна цел.

Той изказа и тезата си, че световната наука не признава фалшификациите, които според него се извършват от пропагандата в Скопие.

Именно историческата фигура на цар Самуил остава една от чувствителните теми в отношенията между България и Северна Македония, тъй като двете държави имат различни интерпретации на историческото наследство от Средновековието, отчете историкът.

Проф. Пламен Павлов взе отношение и по въпроса има ли сделка с Гърция за мощите на цар Самуил и какво би могла да даде България. Той бе категоричен, че не може да се говори за някаква крупна сделка между България и Гърция за мощите на цар Самуил.

Историкът заяви, че "не знае какво точно може да даде българската държава, но това, което бихме могли да предоставим са църковни ценности".

Проф. Павлов посочи, че един от първите ходове, които е изказал като историк, е останките на царя да бъдат свързани със София, където е било и семейството на владетеля. Според него това би имало силно историческо и символно значение.

"Не само Костец е на духа, но и сам Самуил се завръща в отечеството си", подчерта професорът.

Кой е цар Самуил?

По думите му цар Самуил трябва да бъде разглеждан преди всичко в контекста на българската държавност и на българската царска династия. Той припомни, че Самуил първоначално не поема царската корона, а е пръв военачалник.

И обясни - Самуил става цар през 997 г., след смъртта на Роман, който по това време се намира във византийски плен. Според проф. Павлов Самуил и неговите братя демонстрират абсолютна лоялност и вярност към българската царска династия и именно като нейни роднини я наследяват.

Историкът обърна внимание и на сведенията, които свидетелстват за произхода на Самуил. Той посочи, че важен български паметник от XII век - българската погребална летопис - говори за общ царски род на Самуил и Роман.

Проф. Павлов се позова и на византийски сведения, свързани с Иван Владислав, според които Самуил води своите корени от българската династия. Това е важно, защото според историка не бива да се разглежда управлението на Самуил като някакъв отделен от българската държавност период само заради факта, че Охрид се превръща в център на държавата.

Проф. Павлов коментира и съдбата на наследниците на Самуил, сред които Гавриил Радомир и Иван Владислав. Той определи случилото се между тях като част от вътрешните противоречия и борби в българската държава.

Иван Владислав идва на власт след убийството на Гавриил Радомир, като историкът подчерта, че става дума за вътрешни противоречия и за борба между различни български политически групи. По думите му Иван Владислав управлява около три години и то "така много успешно", но загива в битка край днешния Дуръс през 1018 година. Именно оттам започва завладяването на Първото българско царство от Византия.

Проф. Павлов обаче обърна внимание на един факт, който според него често остава встрани от публичния разговор - последният владетел на Първото българско царство не е Иван Владислав, а неговият син Персиан II.

Той управлява реално само няколко месеца, след което в планините на Албания е признат за цар от своите войски. "Тази история е доста сложна, много драматична и много интересна", посочи проф. Павлов.

Историкът припомни, че е развил подробно тази тема в книгата си "Векът на цар Самуил", излязла през 2014 година. Именно понятието "Векът на цар Самуил" не е случайно избрано, обясни той.

По думите му повече от едно столетие от българската история преминава под знака на този владетел - от средата на X век до големите въстания на Петър Делян и Георги Войтех през XI век.

Тези въстания, по думите му, също преминават под знака на стремежа да бъде възстановено царството от времето на Самуил.