Бившият началник на Клиниката по дерматология на Военномедицинска академия (ВМА) проф. Мирослава Кадурина е осъдила прокуратурата за незаконно повдигнато обвинение, съобщава "Сега".

През 2014 г. тя беше обвинена, че е облагодетелствала себе си и управляваната от нея фирма "Дерма прим" и е причинила вреди на ВМА за над 6.5 млн. лева. След оправдателна присъда от януари 2024 г. проф. Кадурина заведе дело по Закона за отговорността на държавата, което спечели.

Съдия Красимира Георгиева от Софийския градски съд ѝ е присъдила 50 хил. лева обезщетение с лихвите - 13 649 лв. Държавното обвинение ѝ дължи и 7201 лв. за пропуснати ползи, 36 000 лв. за адвокат и 478 лв. разноски по делото.
Решението на градския съд може да бъде обжалвано.

"Благодаря на всички, които стояха до мен, и на тези, които продължават да се борят за справедливост. Надявам се, че моят случай ще вдъхнови други да не се отказват, независимо от сложността на ситуацията", заяви проф. Кадурина.

Тя подчертава, че решението ѝ да се бори до край е вдъхновено от дълбоката ѝ увереност в правото и универсалността на човешките права. „Справедливостта не е само за мен, тя е за всички граждани, които са попадали в мрежата на неправосъдието.”

Кадурина и нейният адвокат обявиха, че ще продължат борбата за по-добри механизми за защита и справедливост в страната. „Това не е краят, а началото на нова ера, в която ние, гражданите, ще бъдем активни защитници на нашите права,” заяви Кадурина с решителност.

Казусът на Мирослава Кадурина е не само лична история, а и отражение на системни проблеми в правосъдната система на България. Родена в Якоруда, тя пострада от обвинения за източване на 7 милиона лева, от които в крайна сметка бе напълно оправдана. След години на патология и задълбочен стрес, съдът застави прокуратурата да поеме отговорност за нанесените и вреди, присъждайки 50 000 лева за неимуществени вреди, а с лихвите общата сума достига близо 64 000 лева.

Свидетелски показания подсказват как наказателното производство настина е променило живота на Кадурина. Тя, някога вдъхновяваща личност, се е трансформирала в затворен и потиснат човек, следствие от общественото неодобрение и личния стрес. Както самата тя споделя: „Тази борба за справедливост беше дълга и трудна, но вярвах, че истината и благородството в работата ми ще намерят пътя си обратно. Този случай показва, че правосъдието не е само концепция, а реална сила за възстановяване на убежденията и достойнствата на хората.”

 „Всеки ден беше ново предизвикателство. Отранна сутрин, благословила медицинската професия, се събуждах с надежда, а вечер завършвах с усещането за тежест върху сърцето. Най-трудното за мен беше да видя как моето име и репутация се замесват в такава мръсна игра. Научих, че понякога капаните на неправосъдието могат да те отдалечат от истината, но в крайна сметка, правдата се пробива с търпение и надежда.”

Тя отрази и важността на подкрепата от близките и колегите, която е била незаменима в този труден период. „Не бих могла да го направя без тях. Те бяха моята опора, моят гръб. Когато всеки ден носиш тежестта на обществени обвинения, стойностната мрежа от хора, които вярват в теб и подкрепят борбата ти, е неоценима.  

Нейният случай обрисува важния въпрос за необходимостта от реформа в правосъдната система, както и за съществуването на механизми, които да защитават гражданите от произвола на институции, които би трябвало да осигуряват защита.

Решението на съда поставя под светлината на прожекторите важността на моралната и етичен отговорност на държавата за действията ѝ срещу своите граждани.

Случаят на проф. Кадурина е не само голяма правна победа, но и вдъхновение за мнозина, които търсят справедливост и искат да бъдат чути в лицето на системите, които управляват техния живот. Битката ѝ е подтик за промяна, напомняща ни, че справедливостта, макар и понякога мудна, все пак е постижима.