"Местата, където има най-голямо струпване на кърлежи са гъста растителност или гниещи клони, листа и треви, които поддържат достатъчно влага. Затова трябва да се разхождаме по алеите, а не по-малките пътечки в парка. Дори когато спрем за малко на пейка, трябва да знаем, че ако сме близко до тревата или дърветата, ние сме привлекателни за кърлежите и те прескачат до нас". Това заяви пред БНР проф. Ива Христова, директор на Национален център по заразни и паразитни болести.

Обичайно кърлежите се впиват задколянната ямка, в сгъвките горе в слабините, при децата по главата, дори по косата, зад ушите, по корема, по гърдите, в пъпа, по гърба.

"За съжаление ухапването не се усеща, защото те отделят обезболяващи вещества, няма болка. Дори може да го наблюдаваме как се впива, без да го усещане, не е като ухапването от комар... Кърлежът трябва да се свали веднага, макар, че не всеки кърлеж е заразен, да кажем всеки 5- 6 - 10 ти кърлеж може да е заразен, но да не успее да предаде болестта, затова не трябва веднага да се плашим, но ако кърлежът е заразен и той е стоял часове, той може да предаде болестта", обясни още проф. Ива Христова.

"Ако са минали ча с- два и забележим по тялото на детето кърлежа, го премахваме с пинсета, като го захващаме максимално близо до кожата, а не за върха на кърлежа, защото ще го скъсаме. Кърлежът вкарва в кожата само хоботчето си, така се познава, той се забива под ъгъл 45 градуса в кожата и отгоре е гладък, а отдолу се виждат свити крачетата. Така че, в първите два часа се отстранява бързо и мястото се дезинфекцира", казва още тя. И обясни, че ако е престоял повече в тялото, сами няма да се справим, защото се е циментирал в нашето тяло. Тогава се търси медицинска помощ, за да бъде свален.

У нас се правят тестове само за лаймската болест, но не е необходимо всеки кърлеж да се изследва, ако е изваден след два часа. Опасност създават кърлежите, които са престояли дълго време. При изследването се вижда вида на кърлежа, като те предават различните инфекции.