Шпионин не се лови по улицата, каза бившият офицер от Държавна сигурност

Става дума за едно набеждаване. Това заяви пред БНР Димитър Иванов, професор по "Национална сигурност и лидерство" в УниБИТ, бивш офицер от Държавна сигурност, по повод шпионския скандал с българи във Великобритания и Австрия.  

В НС днес - 27.03, се очаква изслушване на министър-председателя Росен Желязков, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" Пламен Тончев, председателя на Държавна агенция "Разузнаване" Антоан Гечев и директора на служба "Военно разузнаване" Венелин Венев относно шпионския скандал във Великобритания, където на 7 март трима български граждани бяха признати за виновни по обвинение в шпионаж в полза на Русия. По същата причина се стигна и до арест на българска гражданка в Австрия, както и до разкриването на друга в София. 

"За да имаме извършена конкретна престъпна дейност, трябва лицето, което я е извършило, да притежава квалификацията, подготовката, личните качества.

Липсва и обект на шпионската дейност. Ако има някакво престъпление, то трябва да се търси по други членове на австрийския наказателен кодекс.

Прави впечатление, че не се произнася нито една професионална служба". 

Проф. Иванов вижда в казусите политическа пропаганда. "Която е  предизвикана от геополитическите стълкновения, от преобразуването на съществуващия еднополюсен свят в многополюсен". 

Той обясни защо точно българи се превръщат в мишена на подобни атаки.

"Комплекс от фактори. Ако се върнем назад в историята, в последните 40 години България беше замесена в няколко международни интриги, в които българската държава не можа да защити своя интерес и допусна набедените български граждани да станат жертва на изкуствени пропагандни акции. 

Следенето не е доказано. Тези набедени лица – български граждани, нямат възможности, нито способности, нито познания и умения да извършват такова специализирано проследяване. Това е технологичен процес, който трябва да владееш.

Липсва и престъпление. 

Източниците, от които идва, са неофициални от гледна точка на шпионажа. Тава са Би Би Си  и българският – не знам дали е журналист, или международен интригант, Христо Грозев, както и други групи подобни лица". 

Проф. Иванов разказа как се избират и вербуват шпиони.

"Има няколко оперативни школи в света. От най-силните са американската, руската и израелската.

Убеден съм, че руското военно разузнаване провежда разузнавателна дейност и във Великобритания, и в Германия, и в Австрия, и навсякъде, но не ги разкриват. Понеже не могат да ги разкрият, набеждават определени лица, че работят за тях.

Изисква се изначална квалификация за съответната област. Второ – дълга професионална и морално-волева подготовка. Шпионин не се лови по улицата".

Той отбеляза в предаването "12+3", че сегашните ни служби нямат ясен противник. 

"Не знаят с какво се борят. Конюнктурни са, зависими са от политическата сила, която управлява в момента. Това демотивира оперативния състав".