Проф. Даниел Вълчев предлага да избираме главен прокурор като във Венецианската република - с жребий. Избираме петима и хвърляме жребий. Хайде да видим кой ще овладее прокуратурата, разказа идеята си в ефира на бТВ деканът на Юридическия факултет на СУ.

Юристът и бивш вицепремиер бе гост в предаването "120 минути" по повод издаването на нова му книга - „Седем дни в Парория“. В нея

главният герой мечтае да създаде сценарий за собствен филм, но преди това той говори за сценария, който власт и общество пишат в момента в България.

Разговорът в студиото тръгна от идеята да има специален ад хок прокурор, който да разследва главния прокурор.

„Самата идея за каскадно контролиране е несъвършена от самото начало. Всичко тръгна преди няколко години с концепцията, че главният прокурор не трябва да бъде безконтролен. Но въпросът е не в това, а в правомощията на прокурорите в наказателния процес. Опасяваме се, че утре срещу всеки гражданин може да започне наказателно преследване, наложени могат да бъдат мерки като „задържане под стража“, както е с кмета на Варна, с неясни обвинения, което води до обществено опозоряване и възпрепятстване на професионалната дейност“, коментира проф. Вълчев.

По думите му проблемът далеч не се изчерпва единствено с фигурата на главния прокурор:

„Въпросът е в начина, по който мястото на прокуратурата е уредено в наказателния процес. Прокурорите трябва да имат достатъчно правомощия, но е необходим и адекватен контрол. Проблемът е стар, още от времето на г-н Велчев, после при г-н Цацаров и продължава при следващите главни прокурори.“ 

„По-важният въпрос е мястото на прокуратурата в процеса – тя е страна, която спори с защитата, а съдът е този, който стои отгоре. На второ място, ние спокойно можем с неконституционна промяна да намалим, например мандата на главния прокурор, да го направим ротационен, или каквото решим."

На въпрос какво би отговорил, ако някой негов студент го попита за легитимността на изпълняващия функциите главен прокурор, той обясни:

„Ще отговоря така, трябва да правим разграничение между легитимност и валидност. Валидността е възможността на правна норма да обвързва адресатите си. Легитимността е въпросът дали нещо е оправдано нещо – например, легитимни, оправдани ли са нашите очаквания. В случая легитимността е различна тема. За мен няма съмнение, че срокът, за който може да бъде избран един временно изпълняващ длъжността главен прокурор е изтекъл, но от друга страна, има ясно решение на КС за друг орган – че не е възможно да се прекъсне континуитета на държавата“.

„Големият въпрос опира до Висшия съдебен съвет и докато този орган не бъде с подновен състав, според мен нищо кой знае какво не бива да се очаква. Тук е заровено кучето. А дали въобще да има контрол върху главния прокурор, най-сигурното, което са измислили демократичните практики, например Венецианската република, която е просъществувала близо 1000 години, това са къси мандати, ротация и жребий – това означава избираме петима и всяка година има нов, хвърляме жребий кой от тях да бъде. Хайде да видим кой ще овладее прокуратурата“, каза проф. Даниел Вълчев.

Неговата книга „Седем дни в Парория“ е за бъдещето на либералната демокрация. Една от основните сюжетни линии в нея е конфликтът между баща и син.

За недоизказаните неща между поколенията в България проф. Вълчев каза:

„Вероятно има. Младите търсят примери, но получават съвети. Конфликтите между поколенията са неизбежни и се пренасят и на семейно, и на държавно ниво. Те са в основата на революциите и обществените промени.“ 

„Революциите премахват слабостта и установяват силата. Съвременният свят е по-сложен, защото либералната демокрация доминира, но идеята за права е хипертрофирала. Младите имат права, но забравят за задълженията“, каза деканът на Юридическия факултет.