България се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-силен финансов натиск върху пенсионерите, които продължават да работят след пенсиониране. Над половината – 53,6% от работещите пенсионери в страната – посочват финансовата необходимост като основна причина да останат на пазара на труда, предаде БГНЕС.

Това поставя страната сред най-засегнатите в ЕС и ясно откроява структурен проблем с адекватността на пенсионните доходи спрямо разходите за живот.

България в контекста на ЕС

Средното ниво за Европейския съюз е значително по-ниско – 28,6%, което означава, че българските пенсионери са почти два пъти по-склонни да работят поради финансова необходимост в сравнение със средното за блока.

В абсолютен план 12,9% от хората в ЕС продължават да работят в първите шест месеца след пенсиониране, като мотивите им варират – 36,3% го правят заради удоволствие и социална активност, а 28,6% поради финансови причини.

В България обаче финансовият мотив доминира ясно, което я поставя сред страните с най-силно изразен икономически натиск върху пенсионерите.

Регионална картина: Балканите и Източна Европа под натиск

Ситуацията в България не е изолирана, а се вписва в по-широк регионален модел на по-слаба адекватност на пенсионните системи в Югоизточна и Източна Европа.

Румъния е на първо място в Европа, като 54,3% от работещите пенсионери посочват финансови затруднения като причина да продължат трудовата си активност – дори малко над България.

Хърватия също се нарежда сред страните с висок дял – 48,2%, следвана от Латвия (47,9%), Унгария (38,1%), Португалия (39%), Франция (37,7%) и Германия (35,8%).

Това показва, че проблемът не е само регионален, но в Балканския и част от източноевропейския контекст е значително по-остър.

Защо България е в рисковата група

Анализаторите свързват високия дял на работещи пенсионери по финансови причини в България с комбинация от фактори:

по-ниски средни пенсии спрямо разходите за живот;

силно влияние на инфлацията върху домакинствата с фиксирани доходи;

структурни разлики в доходите спрямо Западна Европа;

по-ограничени спестявания и активи в пенсионна възраст.

В същото време общата тенденция в ЕС показва, че 36,3% от работещите пенсионери го правят по желание, а не по принуда, което ясно подчертава разликата между по-богатите и по-бедните държави.

Регионалният извод

България, Румъния и Хърватия формират група от страни, в които пенсионната заетост е най-силно повлияна от финансовата необходимост. Румъния се нарежда непосредствено пред България, а Хърватия също остава с много висок дял.

Това очертава устойчив модел в региона, при който значителна част от възрастните хора не прекратяват трудовата си дейност поради избор, а поради необходимост.

На този фон България остава сред най-ясно изразените примери в ЕС за пенсионна система, при която продължаването на работа след пенсия е по-скоро икономическа принуда, отколкото социален или личен избор.