Държавният глава Румен Радев публикува стенограмата от консултациите в президентската институция от 14 юли 2014 г., посветени на финансовото състояние на държавата.

В изпълнение на поетия ангажимент към българското общество, държавният глава Румен Радев публикува стенограмата от консултациите в президентската институция от 14 юли 2014 г., посветени на финансовото състояние на държавата, съобщават от "Дондуков" 2 и публикуват текста от разговорите.

БГНЕС припомня, че в началото на юни Румен Радев оповести съдържанието на стенограмата от първата Консултативна среща при президента на Република България Росен Плевнелиев с лидерите на парламентарно представените политически партии в 42-то Народно събрание и част от министрите в тогавашното правителство, проведена на „Дондуков“ 2 на 29.06.2014 г.
Още тогава Радев напомни, че истината за случилото се с КТБ и идентифицирането на отговорните за колапса на финансовата институция би следвало да бъде търсена в рамките на съдебен процес. „Истината трябва да се фокусира и да се търси в съда. Там е мястото, където трябва да разберем какво се е случило с тази банка. Трябва да имаме доверие в българския съд, макар и да има много какво да желаем от българската съдебна система“.
БГНЕС припомня, че преди повече от три години много хора загубиха спестяванията си след фалита на голямата българска Корпоративна търговска банка /КТБ/.

Фондът за гарантиране на влогове в банка /ФГВБ/ похарчи - 2.5 млрд. лв. – всичко, което беше събрано от вноски на банки. Наложи се фондът да вземе още 1.2 млрд. лв. назаем от министерство на финансите, за да изплати гарантираните от закона спестявания в размер на 3.7 млрд. лв. Това от своя страна предизвика нарастване на отчетения за страната дефицит от 3% до 5.2%, което пък ни вкара в групата от европейски страни с макроикономически дисбаланси. Имаше и печеливши – това са тези, които бяха получили заеми от банката. По данни към 2014 г. раздадените заеми са около 5.2 млрд. лв. След намесата на БНБ и квесторите на поставената под специален надзор банка, значителна част от тези кредити в размер на 4.2 млрд. лв., по оценка на наети за целта оценители, бяха обявени за несъбираеми. Това по каноните на счетоводството, води до загуби и стопяване на капитала на банката – законова причина тя да бъде обявена в несъстоятелност. Имаше спорове от коя дата да е началото на тази несъстоятелност. Това е от значение за прилагане на правните разпоредби за евентуалните претенции към т.н. маса на несъстоятелността. /БГНЕС