Могат да се изградят или възстановят крайречни заливни равнини и басейни, които да задържат високите води, казва хидрологът от Института за изследване на климата при БАН

"Превенцията срещу бедствия струва пъти по-малко, отколкото след това възстановяването на щетите, и спасява животи. Могат да се приложат природни средства за борба с тези явления,  хидроложки компютърни модели и системи за ранно предупреждаване".

Това каза в предаването "Неделя 150" на БНР проф. Емил Бурназки, хидролог от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

Според него като "природни средства" могат да се изградят или възстановят крайречните заливни равнини и басейни, които да задържат високите води и впоследствие те регулирано да се изпускат.

Според проф. Бурназки напоследък има повишение на температурите и има доказателства, че това е свързано с климатичните промени, но все още не е ясно дали това са естествени процеси, или човешката дейност е по-силен фактор:

"Има индикации, че повишаването на температурите влияе най-вече на водните ресурси, те са най-уязвими от всички други природни ресурси, в същото време те са свързани с всички сфери на човешката дейност. Така че се повлиява човекът от тези промени, които настъпват".

Пред БНР професорът подчерта, че може да се очаква зачестяване на явления, подобни на тези, които доведоха до водното бедствие по Южното Черноморие.

Прогнозата му е, че Източнобеломорският район с център Пловдив, както и Черноморският район "ще изпитат определен воден стрес в бъдеще":

"С климатичните модели, използвани от учените, за да прогнозират вероятни сценарии, се предсказва за нашата територия, че до 2050 г. температурата може да се повиши с около 1,5 до 3 градуса - допълни още ученият пред БНР. - Което ще повлияе на водните ресурси значително. До 2080 г. дори до 4 градуса може да се повиши температурата. Може да се окаже, че общите водни ресурси в България могат да намаляват, да има воден стрес".