МУРАВЕЙ РАДЕВ, бивш финансов министър

АКО трябва да именувам проекта за бюджет 2015 г., аз бих го нарекъл ПРЕДПАЗЛИВИЯ бюджет. Основание за това ми дава фиаското на бюджета за тази година и най-вече причините за неговия провал, които правителството се опитва да избегне в следващия.

Всеки бюджет е базиран на прогнозна макрорамка. Тя е неговият фундамент. За 2015 г. правителството предлага макрорамка доста консервативна, но реална - съобразена с тенденциите на развитие на Европейския съюз и българските дадености - състоянието на икономиката и публичния сектор. Основните показатели са: (виж графиката).

Данъчно-осигурителната политика се запазва без съществени промени. Не се променя плоският данък, увеличава се с 2 пункта данъкът върху лихвите по влоговете, отпада възстановяването на данъка върху минималната работна заплата на физическите лица, осигурителният доход - максималният се увеличава от 2400 лв. на 2600 лв. а минималният се увеличава с 4%.

В разходната част се правят някои икономии. Намаляват се с 10% разходите за заплати в бюджетната сфера, включва се отново увеличението на възрастта и стажа при пенсиониране с 4 месеца годишно, преустановява се Публичната инвестиционна програма на кабинета "Орешарски", оптимизират се някои дейности и се засилва контролът по изразходване на средствата в здравеопазването.

Лош или добър е този проектобюджет? Появиха се становищата на синдикати, работодатели, политици, икономисти и общественици, които отразяват различни мнения и оценки. Всяка оценка обаче е смислена само ако нещото се сравнява с друго нещо от същия порядък.
В този смисъл, ако сравним предложеният проектобюджет за 2015 г. с бюджета за текущата 2014 г., той безспорно е по-добър. В пъти по-добър. Защото е базиран на реална макробаза и демонстрира стабилност и сигурност. Това е изпълним бюджет. Не споделям упреците за подценена приходна част. При двойно забавяне на икономическия растеж (ЕК дава още по-ниска прогноза за България, не 0,8% а 0,6%), да увеличиш приходите с 400 млн. лв. спрямо т.г. не е малко.

От друга страна, надутите приходи дърпат нагоре реални разходи, което създава фискални проблеми. Все пак разходите са 100 млн. лв. по-малко от т.г. Като положително може да се приеме опита да се оптимизират както някои приходи, така и някои разходи. Минималното увеличение на данъчни и осигурителни ставки обаче контрастира с намеренията за подобряване на бизнес средата и в този смисъл приемам за основателни притесненията на работодателите.

Като успех може да се отчете овладяването на дефицита до 3% и неговото последователно намаляване с 0,5% годишно. Разбира се, стъпката можеше да бъде по-голяма, но... все пак това е предпазливият бюджет.

Ако сравнявам проектобюджета с онзи, който аз бих искал да видя, оценката ми няма да е положителна. Най- вече защото в него липсват задължителните реформи, без които ще продължим да тъпчем на едно място. Има реформи, които не са видими в матрицата от числа на бюджета. Например съдебната система се реформира с промяна в закони, които нямат непосредствен количествен измерител. Други обаче са видими. Ако не още първата година, то на 2-ата и 3-ата трябва ясно да проличат - нещо, което не забелязвам в тригодишната прогноза. Имам предвид дълбоко нереформираните и неефективни бюджетни системи-здравеопазване, социална сфера, образование, публична администрация и т.н. Те поглъщат огромни средства и дават все по-лоши резултати на изхода.

Здравеопазване - типичен пример за каца без дъно. Вероятно най-неефективно работещата система. От 2005 г. досега бюджетните средства са се увеличили над два пъти - от 1,8 млрд. лв. през 2005 г. на 3,9 млрд. лв. през 2015 г. Качеството на услугите да се е повишило? При това парите, които влизат в здравеопазването последните години, значително са се увеличили от таксите, събирани от пациентите - в повечето случаи на ръба на закона. По данни на "Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване" 48% от разходите се плащат от гражданите и само 52% от държавата и здравната каса.

Което значи, че годишно още 1,8 млрд. лв. се изразходват в системата. Без радикална реформа в този сектор ситуацията ще продължи да се задълбочава. Крайно време е да се приеме дългосрочна здравна стратегия и базирана на нея законова рамка, която да повиши рязко ефективността на всеки лев, похарчен от системата. Тогава и парите ще стигат, и качеството ще се подобри.

Образование – при намаляващо и застаряващо население средствата в сектора от 2005 г. до сега са нараснали 170% от 1,8 млрд. лв. през 2005 г. до 3 млрд. лв. през 2015 г. Резултатът е все по-неграмотно и по-малко подготвено за съвременните изисквания младо поколение. Нивото на държавните и общинските средни училища е все по-ниско, а разходите за частни уроци все по-големи. Реформата е повече от задължителна - дори и да оскъпи образователния процес, стига да постигне по-грамотен и по-адаптивен краен продукт.

Социално осигуряване, подпомагане и грижи – секторът е особено важен за солидарните функции на обществото. По правило силна социална политика може да прави държава със силна икономика, каквато България, за съжаление няма. И все пак от 2005 г. средствата за социалната система са се удвоили – от 6 млрд.лв. през 2005 г. до 11,3 млрд. лв. през 2015 г., но ефектът не е осезаем. Почти 75% от тези разходи са за пенсии – 8,4 млрд. лв. или малко над 10% от БВП. Само половината от тях са събрани от НОИ, а другата половина внася данъкоплатецът през бюджета. Този факт, т.е. ниската събираемост, както и сравнително ниската възраст и стаж за пенсия предопределят мизерното равнище на пенсиите. Ежегодното им увеличение по т.нар. швейцарско правило също не се чувства, защото базовата пенсия е ниска. В този смисъл възстановеното ежегодно нарастване с 4 месеца на възрастта и стажа при пенсиониране на трета категория труд е правилен, но недостатъчен ход. Необходими са дългосрочна стратегия и цялостна реформа, които да обхванат както приходната, така и разходната част на системата, вкл. труда от първа и втора категория. Колкото до социалното подпомагане и грижи, правилният подход е помощите да се обвържат с придобиване и/или повишаване на квалификацията, което държавата да финансира или да съфинансира, вместо само да подпомага негодни за трудовия пазар хора.

Публична администрация Състоянието й напоследък е нетърпимо. По-голямата част от нея е прогнила от бюрокрация и корупция. Идете в коя да е държавна или общинска служба да получите някакъв документ или да поискате някаква регламентирана услуга и ще се запознаете с царството на абсурда. Предвиденото 10-процентно намаление на фонд “Работна заплата” е крачка в правилната посока, но освен фискален ефект друго не постига. Докато не се въведе персонална материална отговорност за съгрешилия чиновник и не се приложат повсеместно принципите на електронното правителство, проблемите няма да се решат.

Бих могъл за всяка останала бюджетна система да обоснова необходимостта от реформи. Както и че отлагането им ги обрича на неслучване. Приемам, че няма правителство, което за един месец да може да разработи, съгласува и отрази в бюджета тези сложни, трудни и много важни реформи. При това с количествена оценка за влиянието им върху бюджетните параметри. Но ако това правителство наистина е реформаторско, то не може да си позволи да пропусне следващата година. Би могло да заложи промени чрез актуализация в средата на годината или поне след законодателно приети норми през следващата година да ги отрази в бюджета за 2016 г. и новата тригодишна прогноза. И дано убеди свръхподвижното мнозинство в многоликия парламент да ги приеме. Защото предстоящите реформи са болезнени, ще срещнат съпротива от много страни и имат висока политическа цена. Един външен натиск в подкрепа на реформите ще бъде много полезен. В този смисъл евентуална бъдеща процедура по свръхдефицит може да се окаже необходимото зло, което да произведе точно такъв натиск. Остава да видим. /24chasa.bg