Предложение: София да постави 8 условия на Скопие за покана в ЕС
България 08.10.2019 15:36
Да се признаят българските корени на мнозинството от населението, да се променят учебниците и помагалата и да се отстранят надписите с антибългарско съдържание, са част от условията, които Македонският научен институт предлага
Македонският научен институт настоява пред българското правителство да постави осем задължителни условия за правителството в Скопие във връзка с предстоящата покана на Република Северна Македония за ЕС.
Това се заявява в декларация на Института относно членството на Р Северна Македония в ЕС, представена от председателя на Института доц. Александър Гребенаров, предаде БТА.
Условията, посочени в нея, са да се признаят българските корени на мнозинството от населението в историко-географската област Македония, включително и в пределите на днешната Р Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии срещу българи след 1944 г., да се променят учебниците и помагалата, да се отстранят надписите върху паметници и музейни експонати с антибългарско съдържание, да се преосмислят националните празници, насочени неправомерно срещу българите и българската държава. Други задължителни условия според Института трябва да са преустановяване на езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че официалният език според конституцията на Р Северна Македония е формиран на основата на български говори, както и да се предоставят граждански и политически права на българите, еднакви с правата на другите етноси в Р Северна Македония с включването им в конституцията.
Македонският научен институт призовава правителствата на двете държави да започнат директен политически диалог в духа на подписания договор и да не допуснат противоречията между Р Северна Македония и България да се превърнат в проблеми на ЕС, пише още в документа.
Доц. Георги Николов, заместник-председателят на Института, отбеляза важността на написаното в учебниците, тъй като съдържанието им оставя трайна следа в съзнанието. Обикновеният човек е манипулиран не само с медиите, но и с учебния материал, коментира той. Според него трябва да се обърне внимание и на музеите и начина, по който те представят историческите факти.
Журналистът Коста Филипов отбеляза проблема с езика на омразата. Проф. Нина Дюлгерова коментира, че битката за историята е битка за българското поколение, което идва след нас и допълни, че българите са много толерантни. /БТА
Македонският научен институт настоява пред българското правителство да постави осем задължителни условия за правителството в Скопие във връзка с предстоящата покана на Република Северна Македония за ЕС.
Това се заявява в декларация на Института относно членството на Р Северна Македония в ЕС, представена от председателя на Института доц. Александър Гребенаров, предаде БТА.
Условията, посочени в нея, са да се признаят българските корени на мнозинството от населението в историко-географската област Македония, включително и в пределите на днешната Р Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии срещу българи след 1944 г., да се променят учебниците и помагалата, да се отстранят надписите върху паметници и музейни експонати с антибългарско съдържание, да се преосмислят националните празници, насочени неправомерно срещу българите и българската държава. Други задължителни условия според Института трябва да са преустановяване на езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че официалният език според конституцията на Р Северна Македония е формиран на основата на български говори, както и да се предоставят граждански и политически права на българите, еднакви с правата на другите етноси в Р Северна Македония с включването им в конституцията.
Македонският научен институт призовава правителствата на двете държави да започнат директен политически диалог в духа на подписания договор и да не допуснат противоречията между Р Северна Македония и България да се превърнат в проблеми на ЕС, пише още в документа.
Доц. Георги Николов, заместник-председателят на Института, отбеляза важността на написаното в учебниците, тъй като съдържанието им оставя трайна следа в съзнанието. Обикновеният човек е манипулиран не само с медиите, но и с учебния материал, коментира той. Според него трябва да се обърне внимание и на музеите и начина, по който те представят историческите факти.
Журналистът Коста Филипов отбеляза проблема с езика на омразата. Проф. Нина Дюлгерова коментира, че битката за историята е битка за българското поколение, което идва след нас и допълни, че българите са много толерантни. /БТА
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 00:13 Хороскоп за четвъртък, 19 ноември 2026 г.
- 00:02 Мощна буря остави без ток Монтанско и Врачанско, в София предупредиха за опасен вятър
- 19:32 „Главболгарстрой“ с признание от САЩ за изграждането на „Вертикалния газов коридор“
- 19:23 Ердоган: Моят брат Вежди ще остане завинаги в паметта на поколенията с незабравимите си произведения
- 19:15 Скандал в парламента заради забрана на плащания в брой между строителните фирми
- 19:07 КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
- 18:58 Остава много топло за ноември, но ще има и места с валежи, в някои райони - значителни
- 18:50 Водата в 6 пловдивски села е негодна за пиене и готвене