Да се признаят българските корени на мнозинството от населението, да се променят учебниците и помагалата и да се отстранят надписите с антибългарско съдържание, са част от условията, които Македонският научен институт предлага

Македонският научен институт настоява пред българското правителство да постави осем задължителни условия за правителството в Скопие във връзка с предстоящата покана на Република Северна Македония за ЕС.

Това се заявява в декларация на Института относно членството на Р Северна Македония в ЕС, представена от председателя на Института доц. Александър Гребенаров, предаде БТА.

Условията, посочени в нея, са да се признаят българските корени на мнозинството от населението в историко-географската област Македония, включително и в пределите на днешната Р Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии срещу българи след 1944 г., да се променят учебниците и помагалата, да се отстранят надписите върху паметници и музейни експонати с антибългарско съдържание, да се преосмислят националните празници, насочени неправомерно срещу българите и българската държава. Други задължителни условия според Института трябва да са преустановяване на езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че официалният език според конституцията на Р Северна Македония е формиран на основата на български говори, както и да се предоставят граждански и политически права на българите, еднакви с правата на другите етноси в Р Северна Македония с включването им в конституцията.

Македонският научен институт призовава правителствата на двете държави да започнат директен политически диалог в духа на подписания договор и да не допуснат противоречията между Р Северна Македония и България да се превърнат в проблеми на ЕС, пише още в документа.

Доц. Георги Николов, заместник-председателят на Института, отбеляза важността на написаното в учебниците, тъй като съдържанието им оставя трайна следа в съзнанието. Обикновеният човек е манипулиран не само с медиите, но и с учебния материал, коментира той. Според него трябва да се обърне внимание и на музеите и начина, по който те представят историческите факти.

Журналистът Коста Филипов отбеляза проблема с езика на омразата. Проф. Нина Дюлгерова коментира, че битката за историята е битка за българското поколение, което идва след нас и допълни, че българите са много толерантни. /БТА