На 7-то Велико народно събрание през 1990 г. "чисто новата" БСП получава 211 от общо 400 делегати, достигайки пик, от който пада стремглаво през идните близо 40 г.

• - 1991 г. са 106;
• - 1994 г. са 125;
• - 1997 г. са 58;
• - 2001 г. са 48;
• - 2005 г. са 82;
• - 2009 г. са 40;
• - 2013 г. са 84;
• - 2014 г. са 39;
• - 2017 г. са 80;
• - 2021 г. са 43 (април);
• - 2021 г. са 36 (юли);
• - 2021 г. са 26 (ноември);
• - 2022 г. са 25;
• - 2023 г. са 23;
• - 2024 г. са 19 (юни);
• - 2024 г. са 19 (октомври).

Прогнозите за вота през април 2026 г. ги поставят под линията за влизане в парламента от 4%.

Това не е изненадващо с оглед на огромната арогантност, която ръководството на партията проявява от промените насам. Крум Зарков беше наполовина прав, когато заяви, че БСП е единствената демократична, а не лидерска партия.

Наполовина, защото макар Столетницата наистина да демонстрира, че е единствената, способна на редовна смяна на ръководството в най-новата ни история - тя изобщо не е демократична, а феодална.

"Социализмът се предава по полов път", гласи популярната шега. И това е много видно при комуникация с елитните кръгове на партията и техните наследници, които са синове, дъщери и внуци на членове на ЦК на БКП. За добро или за зло, те са най-близкото, което страната ни има като наследствена аристокрация, след като бабите и дядовците на същите избиха, изпратиха в лагери или изгониха автентичния държавен елит след края на Втората световна война.

И се държат сякаш властта и държавата са им бащиния. Което е проблем за самите тях, оставяме настрана България. Свръхелитаризмът прави невъзможно интегрирането и овластяването на качествени млади кадри в БСП, които да внесат свежи идеи и привлекат нови гласоподаватели - освен ако не са нечии родственици или интимни протежета.

Най-видният пример за това е Явор Божанков, чиято политически кариера стартира в ДСБ, след което прави рязък ценностен завой към БСП, след което отново се врътва на 180 градуса, за да акостира в ПП-ДБ. Откъде днес пък обявиха, че не го искат в листите си и го изгониха в откритото политическо море. Интересно защо ли?

Червената партия не е добро място за кадърни, но безпринципни кариеристи поради простия факт, че партии като ГЕРБ и ДПС, дори "Възраждане" и ПП, предоставят много по-добри и егалитарни (с всичките си условности) възможности за издигане.

Съмнително е от близо 40 г. насам Столетницата да е присъединила и 1% нови гласоподаватели (не броим спорадичния протестен вот, който се лашка като на тото от партия в партия и понякога осенява и "Позитано"). При последните избори над 60% от избирателите им бяха на възраст над 60 г. Това по чисто биологичен път от месец на месец свива техния електорат, който е невъзможно да се разрасне и по друга причина: идеологическата стагнация, която произлиза от горепосочената феодализация.

Де юре, БСП е основана през 1990 г. Де факто, тя съществува от 1919 г. като БКП. "Позитано" не само не крие, а гордо развява знамето със сърп и чук на своето минало, което по отблъсква огромното множество от българите.

Вместо да използва случая да се реформира в истинска, европейска социалдемократическа партия, БСП продължава да е сред най-десните в парламента. Тя изпусна множество поводи да скъса с миналото и да приеме бъдещето, но въпреки това упорито държи на закостенели дори по световните стандарти позиции.

Но и в това не е особено добра. Макар Столетницата да подкрепя твърдо Русия във войната, именно със съдействието на Корнелия Нинова като вицепремиер в правителството на Кирил Петков, страната ни изпраща жизненоважно за оцеляването на Киев оръжие. Подобните примери са десетки.

Това чисто идеологическо непостоянство отблъсна огромна част от твърдия ѝ електорат, който се насочи към "Възраждане", а сега и партията на Румен Радев. Те просто са по-добри русофили и консерватори.

Клановите войни в Столетницата, на свой ред, доведоха до късане на жива плът от маргиналните формации на Георги Първанов, Татяна Дончева, Мая Манолова, Георги Кадиев, Ваня Григорова и др. Капка по капка - знаете си.

Разбира се, не бива да забравяме, че ГЕРБ и ДПС също водят своето начало от старите комунистически структури. Ахмед Доган като агент на ДС и нейните кръгове, а Борисов като член на БКП и лична охрана на Тодор Живков (впоследствие свързан и със силовите структури от 1990-те и ранните 2000-ни, самите те креатури на Държавна сигурност). За Румен Радев и Илияна Йотова няма и да отваряме дума.

Всичките тези фактори водят до един логичен завършек, който е изненадващ единствено с това, че не се случи по-рано. Дори да е наясно с изтъкнатото досега, Крум Зарков едва ли има силите да промени курса на Столетницата.

Което вероятно е добре, защото колкото по-бързо БСП умре, толкова по-скоро това ще отвори възможността за създаването на истинска лява политическа алтернатива в България.