С мнозинство от гласове Правната комисия в Народното събрание подкрепи на първо четене законопроекта на ГЕРБ-СДС за закриване на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).

Това стана след продължително заседание, започнало със закъснение заради липса на кворум и поредица от почивки.

Проектът на ГЕРБ-СДС беше приет с 11 гласа "за", 4 "против" и 3 "въздържал се". Другите два законопроекта - на "ДПС-Ново начало" и на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), не събраха необходимата подкрепа и бяха отхвърлени.

Предложението на "ДПС-Ново начало" получи 2 гласа "за", 5 "против" и 11 "въздържал се", а проектът на ПП-ДБ - 5 гласа "за", 2 "против" и 11 "въздържал се".

КПК беше създадена през 2023 г. и оттогава е ръководена от изпълняващ функциите председател Антон Славчев. Въпреки стартиралата през лятото процедура за избор на титулярно ръководство и класираните кандидати от специално създадена номинационна комисия, до реален избор така и не се стигна.

По закон комисията отговаря за разследване на корупцията по високите етажи на властта, проверките за конфликт на интереси и контрола върху имуществените декларации на лица на публични длъжности.

В началото на заседанието Надежда Йорданова от ПП-ДБ заяви, че включването на законопроектите за закриване на КПК е било изненадващо. Тя предложи в дневния ред да бъде добавен и проект на декларация с призив Висшият съдебен съвет да освободи Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор. Предложението обаче не беше прието, след като мнозинството се въздържа при гласуването.

Трите законопроекта предлагаха различни модели за бъдещето на антикорупционната дейност. От "ДПС-Ново начало" настояха КПК да бъде закрита, като разследванията за корупция преминат към ДАНС, а конфликтът на интереси и имуществените декларации към Сметната палата.

Проектът беше представен от Хамид Хамид, който подчерта, че Сметната палата има капацитет да поеме тези функции, както е било и до 2017 г.

ПП-ДБ, чрез Божидар Божанов, защитиха тезата, че КПК в сегашния си вид е "бухалка" и трябва да бъде закрита, но заменена с нова Комисия за превенция на корупцията и конфликт на интереси. Предложението включваше нов модел за избор на състава представители на парламента, Върховния касационен съд и президента, както и тестове за интегритет на служителите и преглед на текущите дела.

ГЕРБ-СДС аргументираха своя проект с липсата на реални резултати от дейността на КПК. Според Георги Кръстев комисията не е постигнала напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Техният модел предвижда превенцията, конфликтът на интереси и имуществените декларации да преминат към Сметната палата, а разследващите функции - към ГДБОП.

По време на дебатите Петър Петров от "Възраждане" представи данни, според които образуваните дела от КПК са намалели до около 40 за първите девет месеца на 2025 г., като комисията не е обжалвала нито едно прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство.

По думите му през 2024 г. е имало само една осъдителна присъда срещу лице на публична длъжност, а през 2025 г. - една невлязла в сила. Той заяви, че "Възраждане" ще подкрепи на първо четене проекта на ПП-ДБ, но не и тези на ГЕРБ-СДС и "ДПС-Ново начало".

Атанас Славов от ПП-ДБ изрази опасения, че прехвърлянето на проверки за конфликт на интереси към Сметната палата може да я въвлече в политически процеси, докато Надежда Йорданова подчерта, че ефективната борба с корупцията е невъзможна без отчетна прокуратура.

От своя страна представители на ИТН, МЕЧ, "Величие" и ГЕРБ-СДС изразиха скептицизъм към бързите законодателни промени и необходимостта от създаване на нов орган веднага след евентуалното закриване на КПК.

Заседанието на правната комисия започна след няколко неуспешни опита за събиране на кворум. Първоначално то беше насрочено малко след края на парламентарния контрол, но реално стартира едва минути преди 14:00 часа.

Освен законопроектите за КПК, в дневния ред е включено и продължаване на второто четене на общия законопроект за промени в Изборния кодекс.