Правната комисия в парламента одобри електронизацията на заповедното прозводство, съобщават от "Демократична България".

Законопроектът, внесен от депутата от ДБ Надежда Йорданова, за изменение в Гражданско-процесуалния кодекс беше приет с 16 гласа "за", 0 "против" и 4 "въздържал се".

От ДБ поясняват, че става въпрос за най-масовите дела в районните съдилища - над половината от всички граждански дела, като те се отнасят до вземанията по дългове, които не са оспорвани от длъжника.

Посочва се, че законопроектът е подкрепен от Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и широка част от правната гилдия, както и от Асоциацията на търговските банки. Той е сред мерките по Плана за възстановяване и устойчивост, която трябва да бъде реализирана догодина.

Надежда Йорданова и участвалите в дебата представители на ВСС и съдии изтъкнаха, че законът ще улесни заповедното производство и ще балансира неравномерната сега натовареност на съдилищата.

Според Даниела Марчева от ВСС законопроектът е най-точен пример за електронно правосъдие.

От своя страна Светлана Калинова от ВКС отбеляза, че ВКС има известни възражения за това дали подаването на заявление по заповедно производство само на електронен носител няма да наруши принципа на равенство пред правосъдието и предложи само държавата, общините и банките да са длъжни да работят цифрово. Освен това според върховните съдии изпълнителният иск не е съдебен акт, а ценна книга, чийто оригинал трябва да държи лицето, чийто права тя обективира. Ако съдът го съхранява, той можело да бъде унищожен някой ден.

От ДБ посочват, че председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ и депутати от "Възраждане" са се опитали да иронизират опитите за бърза електронизация с аргументи като: ние сме най-неграмотни в ЕС, къде сме се разбързали; не само баба Гуна, но и много адвокати нямат електронна поща, да не говорим за електронен подпис; Андрешко като длъжник е слабата страна.

Съдия Георги Чехларов от Софийския районен съд упрекна депутатите, че явно не са чели законопроекта, защото длъжникът може да продължи да извършва същите процесуални действия, каквито са били и досега и че той не винаги е слабата страна.

Юристите поясниха, че няма значение къде се подават заявленията, тъй като системата за разпределение на делата според натовареността им ще определи гледането в произволен районен съд.