Партията на бившия президент Румен Радев води в българските предизборни проучвания, пише руското издание "Правда". И задава въпроса "какво да очакваме от НАТО-вския генерал". Електронният вестник подчертава, че това са осмите парламентарни избори за последните пет години в страната. И предупреждава да не се правят прекалено оптимистични прогнози по отношение на "братушките".

Автор Любов Степушова

Предсрочните парламентарни избори в България ще се проведат тази неделя, 19 април. Това са извънредни избори за Народно събрание (еднокамарен парламент), осми през последните пет години поради неспособността на българските елити да управляват страната грамотно.

Основното събитие на кампанията беше участието на бившия президент Румен Радев, който ръководи новия политически алианс „Прогресивна България“ (ПБ). Според последните проучвания партията на Радев се смята за фаворит и може да събере над 30% от гласовете.

Като президент, Радев последователно се противопоставяше на пряката военна помощ за Украйна и изразяваше намерения по-твърдо да защитава „националния суверенитет“. Популярността му се дължи на образа на силен човек, защитник на народа от корумпираните олигарси, както и на дистанцирането му от корумпираните партийни елити. В България той е възприеман като единствения политик, способен да сформира стабилно правителство и да сложи край на цикъла на безкрайни предсрочни избори.

Основната интрига се крие в това с кого ще се обедини ПБ, за да сформира правителство. Според говорителите ѝ, съюз с ГЕРБ на Бойко Борисов (с 18% от гласовете, второ място) и други либерални сили е изключен. Партията на Радев залага на висока избирателна активност, което да „намали влиянието на купените и контролирани гласове“. Радев твърди, че българите не могат да изразят политическите си предпочитания, „защото знаят, че са наблюдавани и следени“. Целта му е да си осигури пълно мнозинство, повече от 121 депутати (в момента 90), което би гарантирало независимо управление на страната без формиране на коалиции.

Радев залага на демонтирането на олигархичната държава.

Проучванията показват, че ПБ взема гласове от почти всички играчи от патриотичния спектър – от социалистите (БСП) и националистите ("Възраждане") до малките протестни групи. ПБ се ползва с най-голяма популярност сред жителите на провинцията и младите хора от селските райони, които са уморени от бедността. В София и другите големи градове средната класа също се обръща към ПБ, уморена от корупцията и от едни и същи лица на стари политици от рода на Борисов.

Радев може да спечели само, като критикува приемането на еврото, което доведе до неконтролирана инфлация, вместо до „златен дъжд от инвестиции“.

„Тези, които прибързано въведоха еврото в България, го направиха без никакви финансови резерви, без мерки и без контрол“, казва Радев, подчертавайки, че хората в селските райони не могат да си плащат сметките за хранителни стоки.

Как ще се промени външната политика на България

Ако Радев и неговата партия спечелят изборите и сформират правителство, външната политика на страната вероятно ще претърпи забележими промени. Въпреки че Радев е бивш генерал от НАТО, той вероятно ще се опита да изтегли България от прякото бюджетно финансиране на Украйна (както направиха Унгария и Словакия) и ще настоява за дипломатическо решение на конфликта. Очаква се опит за възстановяване на по-прагматични икономически отношения с Русия, особено в енергийния сектор, ако общоевропейските санкции го позволят.

Но не трябва да се гледа прекалено оптимистичн по към „братушките“ - политиците там успяват да се преобуват толкова често, че човек може да ги заподозре в умишлено фалшифициране на програмните си обещания.

Резултатите от изборите в Унгария показаха, че националният дневен ред остава доминиращ сред новото ѝ ръководство; по същество само демаршът на Орбан е изчезнал. Следователно, ако гласът на Радев звучи критично по отношение на политиката на ЕС в Украйна, това вече ще бъде пробив. Това няма да е „проруска“ позиция, а пробългарска, насочена към постигане и поддържане на стабилност в страната и избягване на въвличането й в голям военен конфликт.