Стъпваме върху последните достъпни индивидуални данни от Статистиката на доходите и условията на живот

Докато България се движи по ръба на критерия за бюджетен дефицит, а държавните разходи постоянно нарастват, ще се увеличава и натискът за повишаване на данъчната и осигурителната тежест. Средносрочната бюджетна прогноза вече е заложила увеличение на осигурителната вноска за пенсия в разходо-покривния първи стълб с 3 процентни пункта до 2028 г, а през последните седмици се заговори и за повишение при здравето. Повишението на осигурителната тежест гарантира спад на разполагаемия доход, увеличение на бедността и влошаване на жизнения стандарт на всички работещи и техните семейства.

За да оценим ефекта на планирания ръст на осигурителната тежест върху бюджетите на домакинствата, стъпваме върху последните достъпни индивидуални данни от Статистиката на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2023 г., предоставени от НСИ на Института за пазарна икономика. За всеки един от работещите увеличаваме стойността на осигурителната вноска със заложените 3 пр.п. до максималния осигурителен доход, което позволява да измерим индивидуалното свиване на дохода, както и въздействието върху цялото доходно разпределение.

Намалението на средния доход на домакинствата с работещи е осезаем - според така направената оценка към разпределението от 2023 г. спадът е със средно 172 лв. Месечно; с други думи, към доходите от 2025 г. ефектът би бил дори по-сериозен. Очаквано разликите са големи, като по-бедните домакинства губят пропорционално по-голяма част от дохода си. Ефектът е най-ясно видим при преглед на цялата доходна структура (Графика 1). Докато при високодоходните домакинства ефектът на промяната е слаб, заради прилагането на максимален осигурителен доход, то при домакинствата със среден и нисък доход последствията от увеличението на осигурителната тежест са много по-осезаеми, особено като дял от общия бюджет. Повишението води до видимо по-голямо струпване на домакинства близо до линията на бедност, което от своя страна означава, че при увеличение на осигурителната тежест делът на работещите бедни и на бедните домакинства също ще нарасне.

Трябва да имаме предвид и че ефектът върху потреблението няма да е равномерен - именно нискодоходните домакинства, които спестяват най-малък (или никакъв) дял от приходите си ще бъдат принудени да намаляват реалното си потребление, докато високодоходните имат по-голяма способност да абсорбират увеличението на осигурителната тежест. Това от своя страна заплашва част от ефекта върху бюджета да бъде намален заради по-ниско потребление, и оттам - по-ниска основа за облагане с косвени данъци.

Любопитен ефект има промяната в осигурителната политика върху неравенството. Докато реалният коефициент на Джини на неравенство в дохода е 0,37, то след увеличението на осигурителните вносни той нараства на 0,4. Това е резултат от запазването на доходите над максималния праг, което увеличава отстоянието между най-добре платените работници и всички останали.

Какво означава това за следващите бюджети? Трябва да се внимава много с повишенията на осигуровките. Създава се сериозен риск от обедняване на всички работещи, в това число и повишаване на дела на домакинствата под линията на бедност, както и повишение на неравенството. С други думи, има голяма вероятност в опит да облекчим натиска върху пенсионния фонд да създадем проблеми, които ще трябва да решава социалната система.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

По статията работи и Цвета Панайотова, стажант в ИПИ.

Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван ТУК >>