Протоколът е подписан от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев, който е принципал на дружеството

Бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов, който посписа скандалния договор с "Боташ" е предложен за член на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК). Това става известно от протокол от проведено Общо събрание на ДКК на 26 май. Протоколът е подписан от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев, който е принципал на дружеството.

Документът е публикуван в Търговския регистър, но промяната още не е вписана и се изчакват три дни.

ДКК управлява активи за милиарди и периодично избухват скандали. Под шапката ѝ са държавни компании с разнородна дейност. Перлата в короната са оръжения завод ВМЗ Сопот и търговецът на оръжия "Кинтекс". В холдинговата структура влизат още производителя на млечни продукти "Ел Би Булгарикум", през дружествата за рекултивация на уранови и други мини "Еко Антрацит" и "Екоинженеринг - РМ" до почти фалиралото държавно строително дружество "Монтажи".

Под шапката на ДКК влязоха още Институтът по маркетинг и Националният институт за изследвания и сертификация.

Кой е Росен Христов
Докато Росен Христов беше енергиен министър, България подписа газовия договор с турската компания "Боташ", който струва на страната близо 1 милион лева на ден. Таксата се дължи независимо дали се пренася газ, или не, а срокът на договора е 13 години. Той може да се прекрати само ако България изплати цялата сума.

Въпреки множеството критики, че договорът е неизгоден за България, след подписването му тогавашният енергиен министър Росен Христов го определи като "исторически момент". Той самият присъства на церемонията в Турция, а подписът му стои под част от документите.

13-годишният договор с "Боташ" беше сключен с участието на български държавни дружества в началото на 2023 г., когато управлява назначеното от Румен Радев служебно правителство на Гълъб Донев. Според неговите клаузи България получава достъп до капацитета на турските газови терминали и преносна система – като трябва да плаща за това всеки ден, независимо дали се възползва от достъпа или не. Тогава Христов е взел дейно участие в преговорите с турската страна.

Договорът е обект на тежки критики в продължение на години от страна на политици и експерти, според които страната няма нужда от резервирания капацитет, а плаща огромни суми - около половин милион долара дневно, като дори не е в положение да предоговори неизгодните условия. Радев и приближените му отричат и твърдят, че причината за щетите е, че договорът не се използва както трябва.

През 2024 г. парламентът предаде доклад по темата на прокуратурата и ДАНС, като поиска сделката да се разследва. През 2025 г. Христов беше обект на обиск и разпит покрай въпросното разследване.

Както той, така и тогавашният президент Румен Радев отричат споразумението да е неизгодно, като твърдят, че критиките са "политическа атака" срещу Радев.

Вече няколко правителства казват, че се опитват да предоговорят условията, но досега това не е довело до резултат.

Правителството ще направи пълна подмяна на целия управителен състав на ДКК. 

Освен Христов, в новия борд влизат още Даниела Узунова, Здравко Шушков и Борислав Андонов.

Според публикуваните документи Даниела Узунова и Здравко Шушков са предложени като представители на държавата в борда, а Борислав Андонов – като независим член.

Даниела Узунова е била в Съвета на директорите на Национална компания “Индустриални зони” по времето на служебните кабинети на Гълъб Донев. Преди това, през 2015 г., тя е искала да стане младши съдия. На писмения изпит обаче получава оценка слаб 2,25. 

Здравко Шушков е собственик на две компании и е бил управител на още шест през годините.

Борислав Андонов е съдружник в компания за международна търговия с агро продукти, както и в още две фирми.