Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право. Това заяви бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров пред БНР.

Повод за коментара му е решението на КС, според което председателят на Народното събрание не може еднолично да отклонява предложение за провеждане на референдум, както направи Наталия Киселова с предложения референдум от президента Румен Радев на тема дали България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

Киров обясни, че КС ни казва, че председателят на Народното събрание не може да се постави на мястото на самото Народното събрание и не може да решава въпроси от компетентността на парламента като колективен представителен орган, като изрази мнение, че Наталия Киселова "си е дала ясна сметка, че това действие противоречи на Конституцията".

"Не може такива дребни хитринки и процедурни хватки да предотвратят това парламентът да се произнесе с решение", изтъкна още Пламен Киров, но допълни, че "никой не може да задължи парламента да вземе решение за провеждане на референдум".

Той обясни, че ако предложението за референдум на Румен Радев не е върнато, то председателят на парламента, прилагайки решението на КС, трябва да го разпредели на комисии, които следва да изготвят доклад, проект за решение и то да бъде обсъдено в пленарно заседание и да бъде гласувано. "Трябва да има завършващ акт на НС", подчерта бившият конституционен съдия.

По думите му законът предвижда 45 дни за кампания преди референдум, като посочи, че към момента няма време за такъв референдум. "Тези 45 дни, ако приемем, че парламентът вземе решение за провеждането на референдум, кога още изтекат? След Нова година. Очевидно е, че няма време за провеждането на референдум с такъв въпрос. При положение, че има монолитно мнозинство, тук няма драма. Има политическо говорене", каза още Киров.

Според него засега печели президента, а големият губещ е бившият председател на Народното събрание.

Пламен Киров коментира, че проблемът не бил в страха на политическия елит, а сбъркания модел на пряка демокрация у нас.

"Конституцията не посочва нито един въпрос, по който е задължително провеждането на референдум и всичко зависи от волята на Народното събрание. Ако конституционният текст беше по-категоричен и изброяваше теми, по които задължително се провежда национален референдум, тогава няма какво да се преценява от народните представители. За съответните въпроси щеше да има всенародно допитване. Сега няма, защото всичко зависи от народните представители. Е, няма мнозинство, което да абдикира и вместо то да реши важен политически въпрос, да го прати за арбитраж пред народа. Затова у нас никога няма да има смислен референдум. Не проведохме нито референдум за членството в ЕС, нито за членството в НАТО, не проведохме и няма да проведем за влизането в еврозоната", подчерта Пламен Киров.