На разпети петък обръщаме поглед навътре, за да се изправим срещу тъмните кътчета на душата си, срещу страховете си, да направим равносметка какво е отношението ни към нас самите, към хората които обичаме, но и към тези, които не харесваме. Защото силата на духа се измерва и с приемането на различията помежду ни и със способността да простим на онези, които ни нараняват.

Смисълът на саможертвата във времена на изпитание, вярата и любовта към ближния в най-тежките часове преди Възкресение Христово коментира в предаването „Тази сутрин“ писателката и преводачка Здравка Евтимова.

„Когато човек предава някого, той първо е предал най-силното в себе си. Предал е добрината и надеждата да живее почтено, да бъде човек“, смята тя.

Според нея човек не е роден да бъде предател. „Затова рано или късно предателят усеща как нещо го гризе. Всички ние сме продукт на една милиардна еволюция и когато някой извърши предателство, може да получи много висок приход, банкова сметка или положение в обществото, но се събужда нощем, усещайки някаква болка“.

„Тази болка е езикът на милиардите години човешка революция, която казва: „Ти си предател. Ти си съсипал най-доброто в себе си. И това най-добро не си дал на децата си. Лишил си ги от доброта“, сподели Евтимова.

По думите ѝ предателството е преди всичко към самия себе си, към рода си и към страната, в която живееш.

„Възкресението е усещане за достойнството и силните страни на хората около нас. То е способността да съхраним човечеството и да го направим по-човечно. Това е изключително трудно. Всеки ден би следвало, ако можем и имаме достатъчно сила, да успяваме да овладяваме стремежа да грабнем повече, да притиснем под духовната тежест на целия си живот алчността, която гледа да си намери път и да ни изгризе“, смята писателката.

Според нея няма по-страшно чувство от завистта. „Но ние затова сме хора и човечеството затова е просъществувало толкова хилядолетия. И затова поетите възпяват тези, които са подарили добро, които са влюбени в живота, влюбени в най-истинския и верен човек“, обясни Евтимова.

„Обичта е най-голямата противоотрова на завистта и ревността, която също е едно изпепеляващо и смазващо чувство. Горко на хората, които ги изпитват“, смята тя. И сподели, че винаги се моли Господ да я спаси от ревност, завист и принудена самота.

„На пръв поглед в тези страшни дни, когато всеки ден хиляди хора умират, някой би си казал, че Бог се е превърнал в една наистина интересна, но захвърлена на прашна лавица книга. Страниците ѝ са покрити със слой прах. Но като погледнем дълбоко в себе си разбираме, че не е така. Единственото, което ни остава, е да се обърнем към тази книга и да разберем, че носим Бог в нас самите“, обясни Евтимова.