Голямото субсидиране на бизнеса води до задънена улица, настояват експерти

Да запазим въглищните централи и да изграждаме ВЕИ, коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова на дискусия, посветена на втори стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – „Зелена България”.  

„Основният приоритет на ЕС е свързан с прехода към нисковъглеродна икономика, а в същото време за нас Маришкият басейн е много важна тема, защото през зимата там се произвежда 60% от необходимата за България електрическата енергия, а през останалото време – 40%“, припомни енергийният ни министър. Теменужка Петкова бе категорична, че България винаги е отстоявала позиции, че преходът трябва да е плавен и съобразен с държавите-членки на ЕС.

„Но това открива пред нас и нови възможности - произвеждане на енергия от ВЕИ“, уточни министър Петкова.

По думите ѝ въпросът за въглищата трябва да се постави много директно.

„Става въпрос не за затварянето на въглищните централи, а за изграждане на паралелни мощности. Това не са само соларни панели, а биогорива, вятър и десетки други, цялата енергийна система навсякъде претърпява дълбока трансформация и ние трябва да се включим в нея. Чрез либерализацията на пазара ВЕИ-тата ще изместят старите технологии, те трябва да създадат и нови работни места“, подкрепи министър Петкова старшият политически съветник за Централна и Източна Европа за Европейската климатична фондация Юлиан Попов.

Друг експерт по управление на околната среда Боян Рашев настоя, че страната ни има и друг собствен ресурс - биомаса и биогаз от земеделието, които използваме в много малка степен. В същото време в Западна Европа малките населени места се отопляват основно от това гориво. Според Рашев геотермалната енергия у нас също не се използва.

За министър Петкова фокусът в Плана за възстановяване правилно е поставен върху трансформацията на Електроенергийния системен оператор/ЕСО/, защото той има ключова роля за нормалната работа на цялата система.

„Когато електроенергийният микс бъде променен с включването на ВЕИ-та, системата ще трябва да се управлява гъвкаво“, припомни Петкова. Затова за модернизация на ЕСО за заделени над половин млрд. лв., които ще се разпределят за 9 подпроекта - за изграждане на систематизирано, дистанционно управление на подстанциите на ЕСО, за модернизация на телекомуникационната мрежа, за модернизация на системата за администриране на пазара на енергия и нова система за киберсигурност. Енергийният министър припомни, че има проект за външно изкуствено осветление в общините, с което да се постигне  пестене на въглеродни емисии, да се постигне енергийна ефективност. Очаква се с изпълнението на проекта да се намалят разходите на общините, като за целта 452 млн. лв. ще се насочат към общините, а 50% от тези средства трябва да се възстановят за 5 години.

Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова, от своя страна, коментира темата за енергийната ефективност на сградите. Аврамова подчерта, че с 2,5 млрд. лв. ще  бъдат санирани жилищни, публични и промишлени сгради.

Експертите Боян Рашев и Юлиан Попов се обединиха около позицията, че тези средства не трябва да се раздават грантово, а да се използват за привличане на нови средства, иначе трансформацията няма да се случи.

Бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов смята, че във всеки проект трябва да се търси участие и на бенефициента, включително и при санирането.

Боян Рашев изтъкна, че България е богата на метали, които са много важни за този преход към нисковъглеродната икономика, а те не се използват достатъчно като ресурс от българския бизнес. Рашев даде пример, че страната ни е много голям износител на мед, вместо да го вложи в производството на електромотори.

„Бизнесът трябва да промени насочеността си, но на него не трябва да се дават много грантове, защото голямото субсидиране води до задънена улица“, категоричен е Рашев. Вицепремиерът Томислав Дончев се съгласи с него.

„Грешка ще бъде да базираме зеления преход само и единствено на публични инвестиции - голямата задача е да не запушваме възможностите за частни инвестиции в този сектор – нещо, което признавам, че сме направили назад в годините”, призна Дончев. Той апелира да се положат усилия, за да се постигне обществен консенсус по темата и призна, че преходът ще бъде голямо предизвикателство.