Депутатите от Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание приеха на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на България за 2026 г. Вносител е Министерски съвет. Народните представители гласуваха с 11 гласа "За", 4 гласа "въздържали се" и 4 гласа "против".

Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов обясни по време на дебатите за държавния бюджет, че работи усилено по отношение на мерките за намаляване на административната тежест. На повече от 90% са изпълнени мерките за намаляване на тежестта на бизнеса, увери министърът.

И подчерта - не се е отказал от намаляване на административната тежест за бизнеса. Малкият и среден бизнес е прекалено натоварен с указания, но определено продължаваме да работим в тази посока, добави Дилов. Той отчете, че в България има близо 400 000 малки и средни предприятия с до 9 души персонал, като за тях административната тежест не им позволява да се концентрират върху основната си работа и дейност.

Петър Дилов уточни още, че до края на годината ще бъде приета програмата за дигитализация в администрацията. "Едно е да дигитализираме нещо, да съберем папките и да ги превърнем в таблет, а съвсем друго е дигиталната трансформация в работата на държавната администрация", каза още Дилов.

Народният представител от ПП-ДБ Даниел Лорер критикува Бюджет 2026 и заяви, че е взел всичко, но е и икономическия растеж на България. С бюджета се задълбочава сивата икономика и с мерките в него се спира икономическото развитие на страната. Всичко това ще доведе до по-висока инфлация, предупреди Лорер.

Петър Дилов отговори на нападките на опозицията, като увери, че прави всичко дружествата, които са под Държавната консолидационна компания (ДКК) да бъдат развивани по възможно най-добрия начин.

Какво е записано в Бюджет 2026?

В проекта на държавния бюджет за 2026 г. е записано, че размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, за всяка година от прогнозния период 2026-2028 г. е с дефицит от 3% от БВП.

През 2027 г. и 2028 г. се очаква стабилно задържане на нивото на приходите над 40 на сто от БВП, като намалението спрямо 2026 г. се дължи основно на намаление на приходите от помощи и дарения от ЕС поради приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост и на постигнатата по-висока база на приходите по националния бюджет през 2026 г. в резултат на очаквания ефект от предвидените дискреционни приходни мерки.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.

Приходни политики

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци:

• Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
• Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
• Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия.
• Продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
• Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.;
• Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране на електрически автомобили за данъчни цели.

Осигурителната политика за периода 2026-2028 г. предвижда:

• От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2%и от 1 януари 2028 г. - с 1%;
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
• Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2 352 евро, за 2027 г. на 2 505 евро и за 2028 г. на 2 659 евро.

Разходни политики

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:

• Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
• Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
• Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
• Повишава се размерът от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
• Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. "швейцарско правило";
• Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5%, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;
• Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
• За 2026 г. са разчетени допълнително и за първи път 260,0 млн. евро като трансфер от централния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за увеличение на възнагражденията на персонала в лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения, и домовете за медико-социални грижи за деца;
• Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.