Държавата ще покрие над 6,7 млрд. евро от недостига в осигурителната система

Проектът на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 14 гласа "за", 9 "против" и нито един въздържал се. Най-голямото разходно перо в него остават пенсиите - за тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което представлява около 88% от всички разходи на ДОО.

Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. Според Ефремова бюджетът е изготвен така, че най-уязвимите групи да не понесат тежестта на сложната икономическа ситуация. "Политиките в бюджета водят до увеличаване на покупателната способност на пенсионерите, а увеличаването на осигурителните прагове ще гарантира по-високи осигурителни права", заяви министърът.

Весела Караиванова посочи, че разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт остават под средното ниво за Европа. По думите ѝ най-висок дял на пенсионните разходи имат държави като Австрия, Германия и Гърция, докато най-ниски стойности се наблюдават в северните страни.

Проектът предвижда през 2026 г. средната пенсия да достигне 543,46 евро. Очакваният реален ръст на пенсионните плащания е 4,5%, при прогнозирана средногодишна инфлация от 4,3%.

От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени по "швейцарското правило" със 7,8%. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се увеличава от 322,37 евро на 347,51 евро.

Със същия процент ще бъдат повишени и социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки. Максималният размер на една или повече пенсии се запазва на 1738,40 евро. За новите пенсионери отпада ковид добавката от 30,68 евро.

През 2026 г. условията за пенсиониране също се променят. Жените от трета категория труд ще могат да се пенсионират при навършени 62 години и 6 месеца и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискването е 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж.

Очакваният среден брой пенсионери през годината е около 2 070 700 души.

Общият размер на приходите и трансферите по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро. От тях 6,745 млрд. евро ще бъдат трансфер от централния бюджет за покриване на недостига в системата. Делът на този трансфер леко намалява - от 42,7% от общите разходи на ДОО през 2025 г. до 42,5% през 2026 г.

От 1 август 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава на 620,20 евро, колкото е и минималната работна заплата. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица става 2300 евро.

Предвижда се и увеличение на минималните осигурителни доходи за определени икономически дейности.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за бащи, които отглеждат дете до 8 години, остава 398,81 евро. Запазват се срокът за обезщетение при бременност и раждане от 410 дни, както и двата месеца отпуск за бащите.

Без промяна остават и минималното и максималното дневно обезщетение за безработица - съответно 9,21 евро и 54,78 евро.

От 1 август 2026 г. държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт започват да плащат лични осигурителни вноски. Първоначално разпределението между работодател и осигурен ще бъде 80:20, а от 2027 г. - 60:40.

Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви, че бюджетът не решава дългогодишния проблем с голямата зависимост на пенсионната система от държавния бюджет.

"Необходимо е да се разработи средносрочна и дългосрочна стратегия за решаване на проблемите в пенсионната система", посочи той.

Омбудсманът Велислава Делчева подкрепи мерките срещу злоупотребите с публични средства, но предупреди, че фискалната политика не трябва да се прави за сметка на най-уязвимите групи. Тя настоя обезщетенията за деца до 2-годишна възраст и еднократната помощ за ученици да не остават замразени на фона на инфлацията, пише БТА.

Представителите на бизнеса изразиха резерви към част от мерките. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че увеличаването на максималния осигурителен доход от август не е коректно, тъй като компаниите вече са планирали разходите си.

От КНСБ обаче подкрепиха увеличението на минималните осигурителни доходи. Асия Гонева посочи, че това ще помогне в борбата със сивата икономика.

Според Добрин Иванов от АИКБ бюджетът е дебалансиран, а пенсионната система остава прекалено щедра. Той посочи, че в България е заложен нетен коефициент на заместване от 66,8%, при препоръка на ОИСР за около 60%.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" заяви, че недостигът в пенсионната система е резултат от дългогодишен политически избор за ниска данъчно-осигурителна тежест.

По думите му партията няма да подкрепи бюджета, защото той не води до необходимите промени и може да намали покупателната способност на населението.

Мартин Димитров от "Демократична България" предупреди, че увеличението на минималните осигурителни доходи може да има негативен ефект в по-малките населени места.

От ГЕРБ-СДС заявиха, че няма да подкрепят проекта, тъй като според Владислав Горанов той не съдържа решения за проблемите в социалната система.

ДПС обяви подкрепа за бюджета, но с намерение да внесе допълнителни предложения между първо и второ четене.

От "Възраждане" също заявиха, че няма да подкрепят проекта, тъй като според Цончо Ганев той не предлага реформи, а "още от същото".