Батерии, индустриални зони и нови производства са сред приоритетите

България е усвоила около 70% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, но очакването е до приключването му страната да получи над 95%, а при възможност и почти 100% от предвиденото финансиране. Това заяви в ефира на "Денят започва" по БНТ вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

По думите му през последните месеци е била свършена значителна работа по изпълнението на заложените ангажименти, включително през август. Пеканов припомни, че през последните пет години по Плана е постигнат сериозен напредък, но редица задачи са били забавени. "В момента сме на около 70% и аз съм уверен, че ще получим над 95, надявам се и по-близо до 100% от всички средства. Защото в последните месеци, включително и през лятото и през август, се работеше всеки един ден, за да се свършат всички задачи, някои от тях дълги години неглижирани", каза той.

Сред видимите резултати от европейското финансиране Пеканов открои модернизирането на железопътния транспорт. Той посочи доставката на нови влакове като пример за проект, който е бил под риск, но в крайна сметка е реализиран. "Вчера посрещнахме 12 нови влака, възтановяваме пътническия превоз в България на високо ниво, с модерни, удобни влакове. С тези влакове едно време като студент и ученик съм ходил до баба ми в Пловдив. 42 градуса беше през август, с новите влакове няма да е така.", коментира вицепремиерът.

Той подчерта, че за реализацията на проекта са допринесли както служебният транспортен министър Гроздан Караджов, така и настоящият министър Георги Пеев. Също така призна, че пред железопътната инфраструктура все още има сериозни проблеми, но модернизацията трябва да започне от конкретни проекти.

Предстои и закупуването на още 23 влака със средства по Социалния план за климата. Пеканов обаче изрази остро недоволство от вандалските прояви срещу новия подвижен състав: "А оттук нататък следва следващият разговор, който е как да ги опазим, защото аз съм много гневен, когато видя, че още в първите дни започват хулигански набези срещу тях."

Като друг важен резултат от Плана Пеканов посочи инвестициите в системи за съхранение на електроенергия. Според него те вече имат съществено значение за балансирането на енергийната система. "Знаете, че България вече е лидер по батерии в Европа. Това помага на цялостната енергия на системата. Как помага сега, когато имаме и криза? Изключително много помага. Ние купуваме ток, който е евтин. Батериите го съхраняват и после го връщат на пазара", отбеляза той. По думите му инвестициите трябва да продължат едновременно във възобновяеми източници и технологии за съхранение, но и в ядрената енергетика.

Въпросът за бъдещето на въглищните региони също остава сред големите предизвикателства. Пеканов заяви, че целта е предприятията да бъдат финансово оздравени, а част от заетите в тях да могат да преминат към нови дейности. "Това означава оптимизация, да, може да значи прехвърляне на някои работници оттам, където в момента няма достатъчно работа за тях, например към новите дейности по рекултивация, така че да се заравнят терените, да се подготвят за нови производства, индустриални зони", каза вицепремиерът

В мините и ТЕЦ-овете са заети около 6000 души. Според Пеканов е възможно част от тях да бъдат пренасочени към нови производства, тъй като няма гаранция, че същият брой работни места ще бъде запазен в досегашния си вид.

Ключова предпоставка за привличането на инвеститори според него е изграждането на индустриални зони с готова инфраструктура. "Първата стъпка, без съмнение, е да се подготвят индустриалните зони, за да може, когато говорим с инвеститори, да им покажеш обаче и нещо, което има изградена инфраструктура, където има път, където има ВиК."

Пеканов съобщи още, че вече функционира система, чрез която може да се определя кои домакинства попадат в категорията "енергийно бедни". Това според него ще позволи бъдещата финансова подкрепа да бъде насочвана по-точно към хората, които действително се нуждаят от нея.

В същото време България продължава да изостава при усвояването на средствата от Фонда за справедлив преход и по програмата "Развитие на регионите". По думите му в края на юли е бил приет план за действие, чиято цел е да бъдат спасени средства, за които е съществувал риск да бъдат загубени.

Следващото голямо предизвикателство пред страната по думите му са преговорите за новата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Пеканов посочи, че България трябва да защитава средствата за кохезионната политика и регионалното развитие. "От първи септември започваме реално истинските преговори за това дали следващите 7 години България колко средства ще получи. Дали ще получи по-малко, 15 милиарда, или ще получи повече, да кажем, 20 милиарда", съобщи вицепремиерът.

Според него регионалната политика трябва да остане сред основните приоритети на ЕС, тъй като именно чрез нея се ограничава разликата между по-развитите и по-слабо развитите региони. "Нашето мнение е, че регионалната кохезионна политика е ключова, тя е най-старата традиционна политика на Европа, за да не се получава разделение на 2, 3, 4 скорости на Европа, за да противодействаме на тази концентрация на капитал, ресурс, таланти и идеи, която става обикновено в големите градове", коментира той.

Пеканов постави акцент и върху необходимостта България да повиши амбициите си в областта на иновациите. Сред секторите, в които страната трябва да търси по-силно развитие, той посочи изкуствения интелект, космическите технологии и квантовите технологии.