Разследването в най-голямата българска болница – УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, поставя въпроса как е работила схемата за източване на над 3 млн. евро и колко хора са били необходими, за да бъде реализирана тя.

По случая първоначално са били арестувани 10 души, като трима са освободени под гаранция, а трима остават в ареста.

„Нека да направим една малка ретроспекция. Какво беше основано през 1925 година, когато се провериха 42 болници. И в резултат 6 месеца се проверяха, включително от ДАНС, АПФИ и кой ли не. Тази клиника по ревматология въобще не е ясна в справката, която имаме, дали е била проверявана или не е била проверявана“, заяви Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите и бивш член на Надзорния съвет на Здравната каса.

По думите му не е ясно и как са били избрани 42-те болници за проверка. Той посочи, че за шест месеца тези лечебни заведения са реализирали 1 млрд. евро, а при проверката са установени 1,47 млн. евро евентуално неправомерно усвоени средства.

Таушанов даде пример и с друг случай, който според него е бил силно отразен в медиите – твърдението, че 4000 пациенти са посещавали игрални зали. По случая обвинението е било за 7 млн. евро, но впоследствие са били доказани евентуално 117 хил. евро.

Според него проблемите с контрола продължават. Той посочи и случай, при който един пациент е бил хоспитализиран 56 пъти. „Едната версия на управителя беше, че човекът си бил болен, той не е излизал от болница за 56 пъти. А другата версия е, че изобщо пациентът не знае“, каза Таушанов.

Той постави въпроса защо пациентите не получават съобщения за всяка хоспитализация, при положение че данните им са известни. По думите му чрез ЕГН и Националната здравноинформационна система може да се провери колко пъти е бил хоспитализиран даден пациент.

„Много лесно всички тези злоупотреби могат да бъдат доказани. И това би трябвало да е задачата на министъра. По ЕГН-та, в НЗИС всичко може да се провери. По колко пъти са хоспитализирани? Тъй като имаме свръххоспитализация“, заяви той.

Таушанов посочи, че за 2026 г. са приети 2,4 млн. клинични пътеки и 2 млн. амбулаторни процедури. По думите му никой не разследва защо има толкова много хоспитализации.

На въпрос защо няма контрол той отговори: „Защото трябва някой да разбере, че този контрол, последващ, е неефикасен.“

Според него Надзорният съвет не може да реши проблема, ако оперативното ръководство и всички по веригата до последния контролер не изпълняват задълженията си.

„Надзорният съвет нищо не може да свърши, ако оперативното ръководство, управителите, подуправителите и всички надолу по веригата до последния контролер не си вършат работа“, каза Таушанов.

По думите му схемата, за която разследващите говорят в Пловдив, не може да бъде реализирана без участието на повече хора по веригата.

„Не може, разбира се, защото кой сключва договор с Касата? Не са отделните лекари, нито началникът на клиниката. Управителят, изпълнителният директор и ръководството сключват договори с Касата и не може да не им направи впечатление как има свръххоспитализация на тези легла през ден, през два, едновременно в един ден и така нататък“, заяви той.

Таушанов посочи, че подобна практика според него се среща в много лечебни заведения. Той даде пример с използваемост на леглата от 186%, което, по думите му, се получава при застъпване на пациенти в един и същи ден.

На въпрос как точно се взимат парите от подобна схема той обясни, че става дума предимно за необосновано хоспитализиране на пациенти.

„Става последната схема предимно с необосновано хоспитализиране на пациенти. Без да имат реални критерии се вписват такива, които те не съществуват. Но парите влизат в болницата“, каза Таушанов.

По думите му лечебното заведение представя фактура на Здравната каса за хоспитализирания пациент, а Касата трябва да плати.

Той коментира и интереса на лекарите да участват в подобни схеми. Според него има официални възнаграждения, както и допълнително материално стимулиране, което се разпределя в лечебните заведения.

Той обясни, че има различия във възнагражденията в зависимост от клиничните пътеки, като в някои клиники те са по-ниско платени, а в други – по-скъпи, например хирургическите и кардиологичните.

На въпрос дали един лекар може да получава 20 хил. евро месечно от участие в подобна схема Таушанов отговори, че няма как да се каже. Той подчерта, че няма официална справка колко получава всеки лекар от допълнителното материално стимулиране.

„Официално вие да сте чули кой лекар колко взима с допълнителното материално стимулиране? Няма такава официална справка“, каза той.