Парламентът прие на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които предвиждат данъчните органи да получават информация за ползвателите на криптовалути. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше подкрепен със 136 гласа „за“, четири „против“ и десет „въздържал се“.

Предложените промени въвеждат в българското законодателство две директиви на Европейския съюз за обмена на информация за данъчни цели. Държавите членки е трябвало да ги транспонират до 31 декември 2025 г. Основната им цел е да се противодейства на укриването и отклонението от данъчно облагане и да се подобрят правилата за прозрачност чрез по-ефективно административно сътрудничество между страните от ЕС.

Промените ще дадат възможност на данъчните служби в ЕС и на партньорски държави да обменят информация за лицата, които търгуват с криптоактиви, за целите на облагането. За да изпълнят тези изисквания, компаниите за криптоактиви ще трябва да се регистрират и да подават информация в една държава членка.

Доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да съобщават данни за всеки вид криптоактив, по който са извършвали сделки, прехвърляния или обмяна. Информацията ще включва общата брутна сума от реализираните сделки, броя на изтъргуваните единици, както и броя на сделките за придобиване или продажба срещу фиатни валути и сделките, извършени само в криптовалути.

Данните ще се подават веднъж годишно по електронен път, до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Законопроектът предвижда и промени в трансферното ценообразуване, с които в националното законодателство се въвеждат стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Депутатите намалиха от седем на пет дни срока за предложения между първото и второто четене.