Интересен казус - в болничен сме, в който е упоменато, че режимът е домашен, амбулаторен. При този режим имаме ли право да излизаме извън страната в рамките на 1-2 дни по време на болничния?

Запитвания, свързани с условията и реда за издаването на болничните листове, както и с изплащането на обезщетения за временна неработоспособност, са от компетенциите на регионалните здравни инспекции (РЗИ) и Националния осигурителен институт (НОИ). 

А преценката и решенията относно спазването на режима, определен в издадения болничен лист, са от компетенциите на съответните здравните органи, установили временната неработоспособност. В случая можем да посочим това, което е записано в Наредбата за медицинската експертиза. 

Болничният лист се издава от компетентните здравни органи при констатирана временна неработоспособност. В периода на временната неработоспособност, установена с издадения болничен лист, работникът или служителят не ходи на работа, а се намира в отпуск поради временна неработоспособност. В този период следва да спазва режима, който е указан в болничния лист.

Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, в зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими – болничен, санаторно-курортен, домашен (на легло – постоянно или за определени часове на деня, стаен или амбулаторен) и свободен режим (само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест или с право да отиде в друго населено място в границите на страната).

При определяне на домашен режим, лекуващият лекар/специалистът по дентална медицина или ЛКК, издаващи болничния лист, са длъжни да се информират от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи, без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването.

Когато се разреши ползването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписва в болничния лист (чл.15, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза).

По преценка на здравните органи, при необходимост от лечение на здравноосигурения пациент в чужбина или за наложително придружаване на дете или друг член на семейството за лечение в чужбина се допуска отпускът по болест да бъде ползван в съответната чужда държава, което изрично се указва в болничния лист.

В чл.46, ал.1, т.2 от Кодекса за социално осигуряване е регламентирано, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени пациенти, които нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението.