Девет са общо загиналите лешояди при предполагаемо отравяне в Национален парк "Централен Балкан", съобщиха от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Сред убитите птици е и единственият брадат лешояд в България, освободен в природата през миналата година от екипа на "Зелени Балкани".

Първите мъртви птици са открити на 18 август в труднодостъпен район на повече от 1800 метра надморска височина, в близост до зимната пътека за връх Ботев. Един белоглав лешояд е намерен все още жив, но в критично състояние и е починал късно във вторник.

Сред откритите първоначално мъртви птици са четири черни лешояда, още един белоглав лешояд, брадатият лешояд и гарван. В сряда е станало ясно, че е загинал още един черен лешояд, с което общият брой на убитите лешояди достига девет.

До откриването на мястото се стига след тревожен сигнал от GPS предавателя на един от маркираните от БДЗП черни лешояди. Към района са изпратени д-р Добромир Добрев и Николай Терзиев с обученото за откриване на отрови куче Буда.

В операцията са се включили и представители на дирекцията на Национален парк "Централен Балкан", Районното управление на полицията в Карлово и Областната дирекция по безопасност на храните в Пловдив.

Мъртвите птици са намерени разпръснати на площ от около половин квадратен километър. В същия район е открит и труп на говедо, за който има подозрения, че е бил използван като отровна примамка за хищници.

Маркираният черен лешояд, благодарение на чийто GPS предавател е локализирано мястото, е бил дарен от Испания в рамките на инициативата "Завръщане на черните лешояди в Родопите", координирана от БДЗП с участието на Фондация "По-диви Родопи" и международни партньори.

"Отравянето на диви животни не е проблем само на България. Испания също е преминала през много тежък период, в който отровата е била сред основните причини за смъртността на лешоядите", заяви д-р Добромир Добрев.

Той посочи, че в Испания в продължение на години са изграждани механизми за ранно откриване, разследване и санкциониране на подобни престъпления, включително чрез специализирано обучение на институциите и работа на терен. По думите му резултатът е значително намаляване на случаите на отравяне.

Използването на отровни примамки е незаконно и създава опасност не само за защитените диви животни, но и за други животни и хора. Българското законодателство предвижда за подобни престъпления наказание до пет години лишаване от свобода и значителни глоби.

За случая е сезиран сектор "Престъпления против околната среда и дивата природа" към Главна дирекция "Национална полиция", като са предприети действия по Наказателно-процесуалния кодекс.

Инцидентът е особено тежък заради усилията за възстановяване на лешоядите в България. Черният лешояд беше възстановен като гнездящ вид в страната след десетилетия отсъствие, а завръщането на брадатия лешояд в българската природа е част от дългосрочна природозащитна програма. Загиналата птица е била единственият освободен в дивата природа брадат лешояд в България.

От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) определиха установеното на терен като изключително голяма щета за природата. От ведомството посочиха, че програмите за възстановяване на популациите на тези видове в България се развиват вече 30 години, а дългосрочните усилия на природозащитните организации са довели до подобряване на природозащитния статус на популациите.

МОСВ потвърди информацията на "Зелени Балкани", че сред загиналите птици е младият брадат лешояд Боев, освободен в природата преди година. "Настояваме за възможно най-строги наказания за извършителите на този варварски акт", заявиха от сдружението.

От екоминистерството напомниха, че причините за отравяне на лешояди могат да бъдат различни, но най-често птиците стават косвени жертви на незаконни опити на собственици на селскостопански животни да унищожават наземни хищници с отровни примамки.

Българското законодателство забранява използването на отрови и отровни примамки за борба с хищници и е в съответствие с европейските разпоредби. Подобни забрани са предвидени в Директивата за птиците, Директивата за местообитанията, Бернската конвенция и Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, а в националното законодателство - в Закона за биологичното разнообразие, посочиха от МОСВ.