Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо на депутатите от новото 45-то народно събрание с топ-проблемите на гражданите, съобщиха от администрацията на обществения защитник.

В деня на Българската Конституция - 16 април писмото бе пратено до председателя на парламента Ива Митева и председателите на шестте парламентарни групи - ГЕРБ-СДС, "Има такъв народ", "БСП за България", ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". В него са описани основни проблеми на гражданите, обърнали се за помощ към институцията през изминалата година.

През 2020 г. над 13 500 души са подали жалби до омбудсмана. Според отчета на институцията над 60 000 души са получили съдействие и подкрепа.

В придружителното писмо към резюмето доц. Ковачева обобщава най-важните теми от жалбите на хората и призовава народните представители да синхронизират дневния си ред с този на гражданите.

Първата тема е за изборните права - ограничаване на изборните права и унизителното третиране на членовете на СИК в процеса на предаване на изборните книжа. Жалбите на гражданите показват, че е наложително да се положат усилия за промяна на разпоредбите в Изборния кодекс, които да гарантират в максимална степен упражняването на основните права и свободи на гражданите в рамките на изборния процес, пише Ковачева.

Според нея трябва да се гарантира правото на всички, които са карантинирани заради COVID-19, да могат да гласуват.

Това да е възможно и за хората, карантинирани на различен от настоящия си и постоянен адрес, както и да има достатъчно избирателни секции за гласуване в чужбина, извън ЕС, както и за хората с ТЕЛК, изявили желание да упражнят изборното си право. Да има законов и организационен ред, при който за всички граждани в качеството им на членове на СИК да бъдат осигурени еднакви условия на работа и участие в процеса на предаване на изборните книжа", изтъква доц. Ковачева.

Тя акцентира и върху проблема с домашното насилие и припомня, че нееднократно го е поставяла на общественото внимание, но той все още не е намерил своето ефективно законодателно решение.

"За последните 12 месеца от началото на пандемията от COVID-19, по данни на гражданския мониторинг, убитите в близка партньорска връзка жени са 27, като две от жертвите са от последните десет дни", пише омбудсманът.

По данни на МВР, през 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди, като 349 са за насилие, упражнено спрямо мъже и 898 за насилие, упражнено спрямо деца. Всеки може да стане жертва на насилие, без значение от неговия пол, икономически статус, образование и обществено положение, пише омбудсманът. Даконодателните мерки са наложителни, за да се противодейства на задълбочаващия се проблем, категорична е тя.

"Въпреки че през 2020 г. Министерството на правосъдието изработи проект на ЗИД на Закона за защита от домашно насилие, той не беше внесен за разглеждане в 44-ото НС. Настоявам за отпадане на системния характер на домашното насилие в Наказателния кодекс и за законодателни мерки, които да предоставят ефективни възможности за защита на жертвите и превенция на насилието", категорична е Диана Ковачева.

Тя акцентира и върху необходимостта от изграждане на модерна система за детско правосъдие. Все още не са създадени адекватни корекционно-възпитателни услуги, съобразени с международните стандарти за защита правата и интересите на детето.

Ковачева пише, че е нужно да се оцени нуждата от функциониране на специализирани съдебни състави за деца, както и да бъде отменен Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, действащ от 1958 г. Нужно е да бъде приет Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица.

"Недопустимо е в 21 век, детството на не малък брой деца все още да преминава зад решетки, при това за простъпки, за които възрастните не носят наказателна отговорност", е позицията на омбудсмана.

Най-много жалби при омбудсмана има за нарушени потребителски права. Сред тях най-многобройни са жалбите за лошо качество на ВиК услугите в страната. Стотици потребители са лишени от достъп до вода - част от правото на адекватен жизнен стандарт, изрично признато от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) и от Съвета на ООН по правата на човека. Хората плащат високи сметки за питейна вода, въпреки лошото й качество и не разполагат с механизъм, по който да бъдат компенсирани за това нарушение.

Като изход Диана Ковачева вижда приемане на концептуално нов Закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), който да защитава правата и интересите на потребителите".

Омбудсманът пише на депутатите и за неправомерните действия на колекторските фирми и фирмите за бързи кредити. Според нея тази дейност трябва да бъде обект на цялостна законова регламентация, обхващаща дейността по извънсъдебно събиране на задължения и правилата за прехвърлянето им, както и на засилен контрол с цел недопускане на нарушения и гарантиране правата на гражданите.

Наред с това, в условията на продължаваща извънредна епидемична ситуация, която е свързана и със загуба на доходи от трудова дейност, все още остава нерешен цялостният проблем с т. нар. "вечен длъжник".

С оглед на тревожната тенденция за увеличаване на случаите на физически лица, изпаднали в трайно състояние на невъзможност да изплащат задълженията си, институцията на омбудсмана последователно е изразявала подкрепа за приемането на Закон за несъстоятелността на физическите лица (закон за т. нар. "личен фалит").

България е единствената европейска държава, която няма такъв приет и действащ закон, а в същото време е на челните места в класацията на лошите кредити в Европа.

Омбудсманът защитава правото на гражданите да се обърнат директно към Конституционния съд.