Върховният касационен съд (ВКС) измени решението на Апелативен съд - Велико Търново и преквалифицира обвинението срещу Габриел Тачев, подсъдим за причиняването на трима души при катастрофа. Той бе оправдан за шофиране с над 0,5 промила алкохол и без свидетелство за управление на МПС. В същото време бе потвърдена присъдата му от 20 години "лишаване от свобода" за причиняването на смърт на повече от едно лице при пътнотранспортно произшествие.

Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото бе образувано по протест и касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу решението Апелативен съд - Велико Търново, който потвърди 20-годишната присъда на Тачев. В касационната жалба на подсъдимия се релевират съображения за допуснати нарушения на закона и несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия и определяне на справедливо наказание, както и алтернативно - намаляване на размера на наложеното наказание поради явна несправедливост.

В касационните жалби на частните обвинители се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и налагане на наказание "доживотен затвор". В касационния протест се формулират аргументи за несправедливост на наложеното наказание, като се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и налагане на наказание "доживотен затвор".

Върховните магистрати считат жалбите и протеста за допустими. Според ВКС първоинстанционният и въззивният съд не са допуснали процесуално нарушение на правата на подсъдимия. Резултатите от първоначалното изследване на кръвната проба на подсъдимия категорично посочват, че той е управлявал МПС с наличието на концентрация от 1,16 промила алкохол в кръвта.

В мотивите си ВКС отбелязва, че поведението на Габриел Тачев разкрива евентуален умисъл за реализиране на транспортното престъпление. Подсъдимият се е движел без обективна причина в лентата за насрещно движение, продължително време и на прав пътен участък, не е извършвал маневрите изпреварване или заобикаляне. Освен това той се е отнесъл безразлично към настъпването на вредоносните последици, защото не е направил нищо, за да се върне в отредената му за движение пътна лента, нито е намалил скоростта на автомобила, за да избегне смъртта на трите жертви.

В своето решение върховните съдии допълват, че нарушението на материалния закон по отношение на оправдаването на подсъдимия. за неправилно инкриминираните му разпоредби на чл. 5, ал. 3, т. 1 (за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда) и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (за липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство), допуснато от предходните съдебни инстанции, следва да бъде отстранено от ВКС, тъй като фактическата обстановка по делото не се променя, а приложимият закон за същото наказуемо престъпление не засяга забраната за влошаване положението на подсъдимия и е в правен интерес на всички страни. Тези нарушения не са част от състава на престъплението по чл. 342, ал. 3 от НК, но са част от индивидуализиращи наказанието обстоятелства (висока обществена опасност на дееца, особено тежък случай на престъплението).

По отношение на доводите за явна несправедливост на наказанието от страна на подсъдимия и доводите за неосъобразено от съдилищата съпричинителско поведение на други лица спрямо настъпилия общественоопасен резултат върховните съдии считат същите за неоснователни, поради което не могат да доведат до намаляване на наказанието. При определянето на наказателната отговорност на подсъдимия въззивният съд е съобразил всички смекчаващи (оказано съдействие за изваждане на пострадалия Н.Т. от автомобила приживе и грижата за неговите деца) и отегчаващи обстоятелства (броят на жертвите на деянието, лоши характеристични данни на подсъдимия, многократните му осъждания за умишлени престъпления от общ характер, управление на МПС след употреба на алкохол и без придобито право да управлява МПС, както и неколкократно наложените му административни санкции за нарушения по пътя). Според върховните съдии въззивният съд правилно е направил заключението, че подсъдимият системно е демонстрирал поведение към несъобразяване с предвидения от закона обществен и правов ред.

Върховните магистрати подчертават, че извършеното пътнотранспортно престъпление се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. То се отличава от останалите престъпления от същия вид и представлява особено тежък случай.

По отношение на искането за налагане на наказание "доживотен затвор" на подсъдимия, посочено в касационния протест и касационните жалби на частните обвинители, съдебният състав на ВКС счита, че от разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не може да се изведе убедено и категорично съждение, че подсъдимият Габриел Тачев не може да бъде превъзпитан със срочно наказание лишаване от свобода.