Депутатите от 49-то Народно събрание гласуваха и промените в Конституцията, с които орязаха правомощията на президента при назначаване на служебното правителство.

Законотворците приеха, че за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Интересното е да се отбележи, че от кандидатите за служебен премиер отпадна председателят на Върховния касационен съд. Предложението направи депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова и бе прието от конституционното мнозинство - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС със 163 гласа "за".

Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.

А за президент ще може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

Припомняме, че още в събота, по време на извънредното заседание на правната комисия, стана ясно, че от ВКС имат аргументи срещу това да може председателят на Върховния съд да става служебен премиер. Те са предимно в посока независимост на съдебната система.

Заявката, че ще се ограничат правомощията на държавния глава дойде след поредица от служебни правителства през последните три години, които действително са следствие от парламентарната и партийната немощ, но поставиха въпроса доколко един служебен премиер и правителство имат правото да поемат дългосрочни ангажименти от името на страната, както и да се намесват във външната политика и ориентация на държавата в рамките на своя служебен мандат.

В проекта за промени в Основния закон бе върнато правомощието на президента да освобождава и да назначава председателите на върховните съдилища и главния прокурор. То бе премахнато в първия вариант, но след критики и коментари остана. Приет бе текст, според който ако няма указ на държавния глава за назначаването на председателите на Върховния административен съд (ВАС), Върховния касационен (ВКС) и главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора се обнародва автоматично и влиза в сила.

Очаква се държавният глава да се опита да спре промените в Конституцията. ПП "Възраждане" вече даде такава заявка и обяви, че ще оспорва пред Конституционния съд гласуваните от 49-то Народно събрание промени.

В пленарна зала обаче не присъстват депутати нито от "Възраждане", нито от ИТН, които също се противопоставят на промените в Конституцията. От опозицията в зала и съответно в дебата останаха единствено от БСП.