Предложението е на депутати от ГЕРБ-СДС, начело с Медиха Мехмед-Хамза (СДС-Варна), Красимир Вълчев (ГЕРБ) и др.

Заплатите на университетските преподаватели да бъдат обвързани със средната заплата за страната. Това решиха депутатите, приемайки с 13 гласа "за" на първо четене в парламентарната просветна комисия промени в закона за висше образование, предложени от депутати от ГЕРБ-СДС, начело с народния представител от СДС-Варна доц. д-р Медиха Мехмед-Хамза, Красимир Вълчев и др.

Според приетите промени, които следва да бъдат гласувани и на първо четене в пленарна зала, минималната заплата за най-ниската академична длъжност "асистент" следва да е не по-ниска от 125% от средната брутна заплата за страната за последните 12 месеца, а средната заплата на преподавателите в държавните висши училища - не по-ниска от 170% от средната заплата за страната. За стипендиите на докторантите е предвидено техният размер да е не по-нисък от 125% от минималната заплата за страната. Сред новите текстове има изрично посочване, че средствата от държавния бюджет за висше образование се планират ежегодно в размер не по-нисък като сума и размер от БВП спрямо заложеното в бюджета за предходната година и следват целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование. 

"Прегледът на изпълнението на Стратегията показва, че на законово ниво не са гарантирани необходимите финансови инструменти за реализиране на заложените цели. Разчита се на добрата воля на Министерския съвет и Министерството на финансите. Така Стратегията за развитие на висшето образование в България за 2021-2030 г. се превръща в документ с пожелателен характер", мотивират се депутатите от ГЕРБ-СДС. Според тях за да се преодолее този проблем, е нужно включване на съответните регламентации към закона за висше образование, което да осигури предвидимост и планомерност при нарастване на средствата за висше образование при ежегодните бюджетни процедури.

От МОН подкрепиха предложенията, акцентирайки на някои нерешени въпроси. Според министерството трябва да се определи обхватът на преподавателския състав - дали става дума за членовете на академичния състав, каквито са асистентите, главните асистенти, доцентите и професорите, или към тях ще се включат и преподавателите, които са извън академичния състав и могат да водят определени дисциплини като спорт и др. Министър Галин Цоков призова още да се обмисли за какъв период ще се изчислява средната работна заплата за страната, за да няма разминавания с министерството на финансите, както и да се прецени дали заплатите във висшите училища да не се обвържат с минималната заплата за страната, която се актуализира на определени периоди.

Повечето депутати също като цяло подкрепиха промените с опасението обаче, че няма да се намерят нужните пари, които да ги обезпечат. Христо Даскалов от ПП-ДБ заяви, че не е против обвързване на университетските заплати със средните за страната, но просто се съмнява, че те ще бъдат гарантирани. От "Възраждане" и БСП дадоха подкрепа, като заявиха, че ще направят предложения между двете четения. От "Възраждане" например настояват стипендиите за докторанти да са не 125%, а 150% от минималната заплата за страната - така, както е записано в Стратегията за висше образование.

"Никой не е против да се увеличат заплатите на академичния състав. Въпросът е как ще се гарантират финансите, с които ще се постигнат тези прекрасни проценти", коментира и шефът на Съвета на ректорите проф. Лъчезар Трайков, който припомни как трета поредна година държавата дава, не безпроблемно, допълнителни средства на университетите, защото те не могат да се обезпечат договорените минимални заплати за асистенти. "Трябва да се измисли механизъм, по който министерството на финансите да няма възможност да омлаоважава тази сума, която трябва да гарантира. Вече 3-та година изпадаме в изключително тежки взаимоотношения, подбива се авторитетът на ректорите, разделиха ни на богати и бедни. Сегашният механизъм създава уравниловка", посочи той, пише "Сега".

По този повод председателят на комисията Красимир Вълчев пое ангажимент да създаде работна група, която да обсъди именно въпроса с финансирането на системата. "Нека не се отказваме от модела за профилна отпимизация на висшето образование, който сега е почти елиминиран. Утре един ректор може да си назначи 10 преподаватели в професионално направление, което е с ниска реализация и държавата ще трябва да плаща за тях, без да може да направи нищо. Това е проблем. Трябва да има механизъм, по който например до 3-4 г. университетите следва да закрият губещите направления", заяви той. По думите му не е без значение и дали ректорите ще стимулират публикационната дейност на преподавателите, или пък просто ще им дават средства за клас прослужено време.

През 2024 г. ще има 10% повишение на заплатите в университетите

МОН ще поиска 43 млн. лв. допълнително за висше образование за 2024 г., за да се постигне поне 10% увеличение на възнагражденията на академичния състав, обяви просветният министър проф. Галин Цоков на изслушване в комисията. Той заяви, че МОН ще поиска увеличение с 25 млн. лв. на средствата за издръжка на обучението във висшите училища в зависимост от комплексната оценка за качество на обучението, за да може повече средства да отидат за по-добрите университети. За БАН пък ще бъдат поискани 26 млн. лв. повече в сравнение с т.г. "Тези 25 млн. лв. са изключително недостатъчно. Нужни са поне 50 млн. лв.", настоя председателят на синдикат Висше образование и наука" към КНСБ Лиляна Вълчева. По думите й вече върви петиция относно бюджета за висше образование за догодина, като са твърде вероятни реални протести на работещите в системата. "Вижте какви заплати предлагат хранителните вериги - 1800 лв. плюс 200 лв. ваучери. Вижте за какво унижение става дума", показа тя брошура за работа в големи магазини у нас.

Мотиви

Ежегодно университетите ни обучават над 200 000 студенти, като тази делегирана от държавата отговорност може да изпълнена само с мотивирани преподаватели, пише в мотивите към законопроекта. "Същевременно се наблюдава спад във финансирането за висше образование и наука. С приетия за 2023 г. бюджет ясно се очертава, че средствата за образование и наука като процент от БВП намаляват. С приетите промени през 2023 г. минималната заплата за най-ниската академична длъжност асистент е 1810 лв. от 1 август и изостава от темпа на развитие, който трябва да се изпълнява, за да бъде академичната общност в конкурентна среда и да се доближава до европейските критерии", аргументират се депутати.