Водещата община на изпита по български език и литература за 2024 г. е Батак

На поредното външно оценяване след седми клас разликите между постиженията на изпитите по български език и математика се свиват. Въпреки това обаче разликите между отделните региони остават, като все по-ясно се оформят клъстери с ниски средни оценки.

Общинските данни са агрегирани въз основа на публикуваните в портала за отворени данни средни стойности на ниво училище. Средният брой точки за всяка община е равен на средния резултат на училищата в нея, претеглен с броя на явилите се ученици на всеки от изпитите. При прегледа на данните трябва да се има предвид, че колкото по-малък е броят явили се ученици, толкова е по-голяма вероятността средният резултат в конкретната община да варира значително от година на година, и е възможно сред водещите да се нареди малка община, където са се явили едва няколко добре подготвени ученици. Обратно - големите общини, където ежегодно се явяват голям брой ученици в общия случай запазват относително постоянни резултати.

Водещата община на изпита по български език и литература за 2024 г. е Батак, със 70 точки от възможни 100, следвана от Златоград и Борино, съответно със 70 и 66 точки*. Челната десетка се допълва от областните центрове Варна, София, Благоевград, Велико Търново, Бургас и Русе, както и малката смолянска община Неделино. Тази година разликата между силния клъстер от родопски общини и останалата част на страната изглежда по-малка, а на преден план в класирането излизат големите градове, водени от профилираните училища. Тази година** няма нито една община с под 10 точки, а на дъното е Трекляно с 11. Клъстери с по-слаби резултати на изпита по български се оформят в Североизтока и Северозапада, както и около Пловдив и Стара Загора, както и край Ямбол.

На изпита по математика лидер е община Антоново с 62 точки следвана от Копривщица и Белица с по 60 точки. Сред първите 10 общини през година обаче попадат само два областни центъра - столицата и Варна, където са съсредоточени училища с най-високи постижения на национално ниво. И на този изпит тази година няма общини със среден резултат под 10 точки. Доколкото може да се говори за клъстериране в региони с високи резултати, такива има най-вече в смолянско, общините в Средногорието и край Габрово и Велико Търново.

И тази година остава вярно наблюдението, че почти всички общини се представят значително по-добре на изпита по български език, отколкото на този по математика***. В сравнение с предходни години разликата е чувствително по-малка - докато през 2023 г. тя беше 20 точки в полза на българския език, то през 2024 тя се свива до 12 точки. През 2024-та година обаче изпитът по математика претърпява корекции, които предразполагат към по-високите резултати, а именно увеличаване на времето за работа по задачите от първия модул с 15 минути и промяна в две от задачите от такива с отворен отговор към такива със затворен избираем отговор. Повече са и общините, в които математиката има превес - 22 спрямо едва 9 година по-рано. По-малко са и тези с много голяма разлика в полза на българския език, като с над 20 точки отклонение са само 20 общини, на фона на цели 111 миналата година. Тази динамика най-вероятно е продиктувана в известна степен и от разликите в съдържанието на изпитите между отделните години, които не гарантират сравнимост и напълно равнозначни нива на трудност. 

*Трябва да се има предвид, че причината малки общини да излизат напред в класацията по успех на външното оценява или на зрелостните изпити много често е свързана с малкия брой ученици, които се явяват на тях.

**С необходимата уговорка, че данните не са непременно сравними с предишни издания на изпита.

***И тук трябва да се има предвид, че двата изпита не са изработени с идеята да се сравняват директно - тоест, изводите от сравнението са силно условни и илюстративни.

*Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>