Когато на 8 август Европейската комисия обяви влизането в сила на Европейския законодателен акт за свободата на медиите, в съобщението на институцията имаше нещо тържествено: "Европа укрепва независимостта и плурализма на медиите!".

Според официалното съобщение новият регламент има за цел да укрепи свободата, независимостта и плурализма на медиите в рамките на вътрешния пазар на ЕС, да осигури по-силна защита за журналистите, да гарантира подходящо финансиране и редакционна свобода за обществените медии, както и да предотврати "неоправданото премахване на медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи".

Паралелно с това се създава и общ, европейски надзорен орган, в който всички национални медийни регулатори да присъстват - Европейски съвет за медийни услуги.

Големият въпрос обаче е доколко този регламент наистина може да помогне и доколко вътре има само високопарни обещания без реално покритие.

Проблеми в медийната среда в Европа категорично има и това не е тайна за никого. В самия документ е обърнато голямо внимание на тях - от уязвимостта на журналисти към незаконно следене, през липсата на прозрачност в собствеността и финансирането на медиите, особено при получаването на публични средства или реклама от държавни органи, та до все по-голямата роля на големите онлайн платформи, които могат да ограничават видимостта на медиите.

Доклади на организации като "Прозрачност без граници" и "Репортери без граници" от години насам алармират за все по-влошаваща се медийна среда много от държавите членки на ЕС, като особено внимание се отделя на страни като Унгария, Словакия, Малта и много често България, но не само. Над половината страни в блока са получили по-лоша оценка за 2025 г. в сравнение с 2024 г. в Индекса за свободата на медиите на "Репортери без граници". 

В такава ситуация може да се очаква, че един общо отговор от Брюксел в защита на свободата и редакционната независимост на медиите ще е добре дошла.

Проблемът обаче е, че предвидените в регламента мерки на хартия може и да звучат добре, но на практика имат по-скоро само пожелателен характер.

Конкретните мерки в документа предвиждат изисквания за ясно обозначение на собствеността на медиите, както и изисквания медиите да въведат вътрешни гаранции, които да определят ясно кой взема редакционните решения и как се защитава независимостта на журналистите.

Изисква се също така собствениците и акционерите да нямат право да дават указания за конкретно съдържание или редакционна линия извън договорената политика, а редакционните ръководители да бъдат защитени от произволно освобождаване по причини, свързани с редакционната дейност.

Предвижда се и възможност за медиите да бъдат регистрирани като доставчици на медийни услуги и така да получат допълнителни защити онлайн, включително от големи технологични платформи като социални медии и YouTube.

При тях, освен че документът въвежда изискване към тези платформи да уведомяват медийните доставчици предварително, ако ще трият съдържанието им, се поставя и задължение за прозрачност относно алгоритмите на тези платформи - как те работят и как позиционират новинарско съдържание.

Въвеждат се забрани за следенето на журналисти със специализирани шпионски софтуери и се предвижда ограничаване на обиските, конфискациите и принудителното разкриване на източници до строго определени случаи.

Спазването на новите правила ще се следи както от националните медийни регулатори, така и от Европейски съвет за медийни услуги. Идеята в случая е, че дори ако националният регулаторен орган не си върши работата добре, то да може да има намеса от европейския. Но поне към момента това изглежда така само на думи.

Тук обаче се появява основният проблем - ефективността на регламента зависи от политическата воля и способността на отделните държави да прилагат новите стандарти.

Защото всичко разписано в него твърде много зависи от готовността на отделните държави да сътрудничат и да прилагат на практика правилата за свободна медийна среда.

Унгария например вече открито оспорва правилата в съда, като отпор се очаква да дойде и от правителството на Роберт Фицо в Словакия. Дори в страни като Германия и Франция има сериозно противопоставяне срещу самата идея за общ европейски контрол върху медийната среда. Властите в Париж се опитват да разширят правото на службите си за сигурност да използват шпионски софтуер, докато отделни немски провинции се оплакват от възможността за намеса в регионалните им правомощия.

На много други места пък властите най-вероятно просто ще игнорират текстовете или ще имитират активност по тях.

Според еврокомисаря по демокрацията Майкъл МакГрат ЕК ще прилага натиск върху отделните държави членки на ЕС да адаптират медийното си законодателство, така че то да отговаря на общата европейска рамка, а за онези, които не са готови в срок, ще се пристъпи към наказателни действия. Какво обаче правим, ако проблемът идва от самите национални власти?

Истината е, че всяко едно от предложенията в новия регламент позволява да бъде заобиколено дори в нормални условия. Какво остава, ако местните власти сами нямат желание да гарантират за свободата на медиите.

Това с особена сила важи за изискванията за независимостта на обществените медии, където всички предписания звучат общо и пожелателно, без някаква ясна конкретика. Достатъчно е само да погледнем към казуса с избора на нов генерален директор на БНТ, за да се види колко лесно една видимо прозрачна система може да бъде доведена до блокаж.

И това е може би най-големият проблем с новия регламент на ЕС - идеята, че с бюрократични мерки може да реши сложен и комплексен проблем като свободата на медиите и все по-намаляващото доверие в тях.

Че с назначаването на съвети, комитети и комисии може на практика да се гарантира чистотата на редакционния процес или ненамесата в политиката на дадена медия.

И макар в регламента да има и някои добри идеи за защита на медиите от потенциални своеволия на големите технологични компании, той все още подхожда твърде стереотипно и към една сложна тема, която отдавна е "излязла извън кутията".

Затова и въпреки всички големи думи на политиците в Брюксел, шансовете в случая са, че тук отново ще видим купчина празни обещания и поредната врата в полето.