Министерството на правосъдието публикува Концептуална и процедурна рамка за упражняване на правомощието на министъра по чл. 130в, т. 3 от Конституцията да предлага на Висшия съдебен съвет кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт.

Документът е разработен по възлагане на министъра на правосъдието Андрей Янкулов в диалог със съсловните организации в съдебната власт, неправителствения сектор и академичните среди. Той е основан на интердисциплинарен подход, който съчетава правен анализ, институционални изследвания и съвременни теории за управление и лидерство.

Документът въвежда цялостен нов подход към упражняването на конституционно заложеното право на министъра на правосъдието. За първи път след въвеждането му в Конституцията се създава цялостна стратегическа основа за упражняването му като средство за последователно и предсказуемо участие на изпълнителната власт в кадровите процеси на съдебната система, съчетаващо обществения интерес от публичност, прозрачност и състезателност с гаранциите за съдебна независимост.

Моделът цели да осигури условия за правото да се използва за постигане на дългосрочни цели като ефективност на институциите, независимост на съдебната власт и повишаване на общественото доверие.

Правото на министъра да предлага кандидати за ръководни съдебни длъжности се утвърждава не като изолиран процедурен акт, а като аргументиран и прозрачен процес, насочен към изграждане на управленски капацитет и лидерство в съдебната система, съобразен с действителните ѝ потребности и дългосрочно развитие. Рамката го разглежда през съвременните модели на управление като средство за институционално влияние чрез стандарти, очаквания и подбор на кандидати, способни да изпълнят ясна визия за развитие на съдебната система, без министърът да се намесва в решаващата власт на ВСС.

Рамката не създава нови правомощия, обвързващи изисквания или права за кандидатите и не ограничава преценката на министъра. Моделът предоставя методическа и организационна основа за повишаване на качеството, ефективността и обществената видимост на решенията на министъра в рамките на установения конституционен баланс.

Рамката обединява три основни компонента.

Първият е изготвен по съвременни научни методологии компетентностен модел за длъжностите на главен прокурор, председатели на върховните съдилища, директор на Националната следствена служба и административни ръководители в прокуратурата. Установените със закон за всяка длъжност правомощия са преобразувани в система от знания, умения и качества (компетентности), които са необходими за заемане и ефективно и безрисково изпълнение на длъжността. Изискванията за стратегическо мислене, аналитичен капацитет, управленска ефективност, комуникационни умения и високи етични стандарти следват пряко от законите, а не от политическа пожелателност. Като отчита различната им структура при отделните длъжности - от стратегическо лидерство на национално ниво до оперативно управление на регионално и местно ниво - моделът поставя ударение върху съчетанието между задълбочена правна експертиза и доказани умения за управление на институции, хора и процеси с етично, почтено и предсказуемо лидерство (,,интегритет"). Акцентът е върху ясни гаранции за почтеност и независимост, съобразени с присъщите на съответната длъжност обективни рискове от концентрация и злоупотреба с власт, избирателно правосъдие, натиск върху подчинени и др.