Само математика ли е вдигането на МРЗ или бомба със закъснител за икономиката?

Минималната работна заплата отново е на път да разпали един от най-упоритите социално-икономически спорове в България. На пръв поглед предложението на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) изглежда позитивно - от 1 януари 2026 г. МРЗ да стане 1213 лева, което е с 12,6% повече от сегашните 1077 лв. Но зад тази цифра стоят няколко проблема, които обещават ново изостряне на стария спор между синдикати, държава и бизнес.

Първо, самият механизъм - Кодексът на труда обвързва минималното възнаграждение с 50% от средната брутна заплата, което означава автоматичен ръст при повишаване на доходите.

Второ, прогнозите сочат значителен скок на средните заплати през следващите години, което може да изстреля МРЗ нагоре по-бързо, отколкото икономиката може да понесе.

И трето - решението ще засегне директно стандарта на живот на около 600 000 души, сред които работници на минимално възнаграждение, лични асистенти и персонал в социалните услуги.

На масата стои не само въпросът колко да е минималната заплата, но и как въобще да се определя - чрез административна формула или чрез реален пазарен и социален баланс. Именно тук се сблъскват аргументите "за" и "против" - едните виждат шанс за по-висок стандарт и по-справедливо разпределение на националното богатство, другите предупреждават за рискове от съкращения, отлив на инвеститори и несправедливо оценяване на връзката заплата-производителност на труда.

Аргументите "за" увеличението

"Простата математика показва, че тя трябва да е 1213 лв."

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов посочва, че формулата в Кодекса на труда е ясна: "Простата математика показва, че тя трябва да е 1213 лв. Ние подкрепяме подобен ръст - това е около 12,3%." Според него повишението ще облекчи положението на работещите бедни, макар България да остава последна в ЕС по този показател.

"Минималната работна заплата е доста под издръжката на живота"

Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа", добавя: "Минималната работна заплата е доста под издръжката на живота. Човек трябва да има чист доход от 1500 лв. ... със сегашната минимална заплата човек не вижда стимул да работи."

Социални ползи и вътрешно потребление

От МТСП подчертават, че "по-високият размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и ще повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда". Това се очаква да стимулира вътрешното потребление и да подкрепи икономиката в прехода към еврото.

Подобряване на социалните услуги

Повишението ще обхване и около 83 000 лични асистенти и 30 000 работещи в социални услуги, което според МТСП ще подобри качеството на грижите за хора с увреждания и ще укрепи социалната система.

Насърчаване на заетостта

Синдикатите изтъкват, че "повишаването на МРЗ води до увеличение на участието на трудовия пазар от лицата извън работната сила", което може да се признае като положителен ефект върху заетостта.

 Аргументите "против"

Административното вдигане тласка към сивата икономика

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) отбелязват: "68,8% от работодателите са против административно повишение на МРЗ; 53% смятат, че това ще доведе до преминаване към сивата икономика; 37,7% очакват увеличение на безработицата". Председателят на БТПП Цветан Симеонов допълва: "Увеличението на минималната заплата може да предизвика верижна реакция във фирмите, която няма как да бъде устойчиво управлявана."

Формулата е грешна, не отчита връзката с производителността на труда

Икономистът Любомир Дацов смята, че "формулата за минималната заплата е икономически вредна", а доц. д-р Щерьо Ножаров от БСК допълва: "В някои региони МРЗ достига 82-83% от средната заплата, което е неустойчиво."

Основният проблем е, че няма механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да отговаря както на европейските, така и на международните изисквания. "Това води до големи деформации", казва Ножаров, посочвайки и несъответствието между производителността на труда и механичното вдигане на МРЗ.

Икономистът Даниел Василев също смята, че минималната заплата се превръща в бариера: "Заплатата е цената на труда, а в последните години МРЗ се е вдигнала с почти 40%. Трябва да сме свободни всеки да се договори на каквато цена реши, че е благоприятна и за двете страни." Според него покачването на МРЗ и на осигуровките удря компании, които искат да инвестират. "Като постоянно се вдига основният ти разход и няма предвидимост, ще си зададеш въпроса - струва ли си да избера България?" Василев дори предлага: "Трябва да помислим дали изобщо ни трябва минимална работна заплата."

Риск от съкращения и инфлация

Проучване на ЕЦБ, цитирано от Експертния клуб за икономика и политика, показва, че "увеличаването на МРЗ води до по-голяма безработица и по-високи цени на стоките и услугите". Българските фирми са сред най-застрашените от съкращения в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа.

Не решава проблема с работещите бедни

Любослав Костов от КНСБ признава: "1213 лв. минимална работна заплата не решава въпроса с работещите бедни", а икономистът Даниел Василев допълва: "Производителността изостава от ръста на заплатите, което може да предизвика инфлация и загуба на конкурентоспособност."

"Когато дойдат лошите времена..."

Петър Ганев от Института за пазарна икономика коментира: "Към момента механизмът работи, защото пазарът на труда е в добра кондиция и няма ръст на безработицата. Но когато се появи проблем - този механизъм може да изиграе лоша шега. Необходима е промяна, за да има повече гъвкавост, когато дойдат черните облаци, а те неизбежно рано или късно се появяват."

 Проектът за нов размер на МРЗ предстои да бъде обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Окончателното решение ще зависи от преговорите между правителството, синдикатите и работодателите. В контекста на присъединяването на България към еврозоната, увеличението може да се окаже едновременно ключов фактор за социална стабилност, но и препъни камък за бизнеса. /Dir.bg